– Значи и на теб ти трябват пари? – казваше той и се ухилваше широко със задоволство. – Значи поетът също трябва да яде? Да, да... Добре че дойде при мен, Хенри, момчето ми, защото аз съм ти свикнал, познавам ге, копеле безсърдечно. Разбира се, ще ти дам. Колко искаш? Нямам много, но колкото имам, ще си ги разделим. Така е справедливо, нали? Или пък си мислиш, мръсно копеле, че трябва всичко да ти дам и да ида да взема назаем? Предполагам, искаш добре да похапнеш? Шунка и яйца няма да те задоволят. Сигурно ще искаш да те закарам до ресторанта, а? Виж сега, стани от този стол за малко, искам да сложа една възглавничка под гъза ти. Значи така, ти си на нула. Господи, винаги си без пари. Не си спомням да съм те виждал с пари. Не те ли е срам понякога? Говориш за онези бродяги, с които се виждам... Ами виж, господинчо, онези типове никога не идват да ме ръсят за пари, като тебе. Те имат повече гордост, те по-скоро биха откраднали, отколкото да дойдат да ме врънкат. Обаче ти, лайно такова, си пълен с възвишени идеи, ти искаш да промениш света и разни такива тъпотии, ти не искаш да бачкаш за пари, не, не и ти... ти чакаш някой да ти ги даде върху сребърен поднос. Ха! Имаш късмет, че има такива хора като мен, които те разбират. Трябва да помъдрееш, Хенри. Ти сънуваш. Всеки иска да яде, не знаеш ли това? Повечето хора искат да работят за това, те не се излежават цял ден в леглото като теб, а след това да си нахлузят внезапно гащите и да хукнат до първия приятел под ръка. Да предположим, че не бях тук, какво щеше да правиш? Не ми отговаряй? Знам какво ще ми кажеш. Но слушай, не можеш да продължаваш така цял живот. Вярно, говориш добре, удоволствие е да те слуша човек. Ти си единственият мой познат, с когото наистина обичам да говоря, но докъде ще стигнеш с това? Някой ден ще те заключат за скитничество. Ти си просто един бродяга, не разбираш ли това? Ти не си по-добър дори от онези бродяги, за които проповядваш. Какво ще правиш, ако съм го закъсал? Ти не можеш да бъдеш открит? Не отговаряш на писмата ми, не вдигаш телефона, понякога дори като дойда да те видя, се криеш. Знам, не трябва да ми обясняваш. Знам, че не искаш да слушаш всеки път едно и също. Но, мамка му, понякога наистина трябва да говоря с теб. И все пак те е грижа за адски много неща. Докато си на сухо и си напълнил корема, си щастлив. Не се сещаш за приятелите си, докато не закъсаш. Това не може да бъде нормално отношение, нали така? Кажи не, и ще ти дам един долар. По дяволите! Ти си единственият ми истински приятел, но си безотговорно копеле, ако разбирам нещо изобщо. Ти просто си негодно за нищо копеле. По-скоро би умрял от глад, отколкото да се заемеш с нещо полезно.
Естествено, аз се изхилвах и протягах ръка за долара, който ми бе обещал. Това отново го ядосваше.
– Готов си всичко да кажеш, стига да си получиш долара, който ти обещах? Какъв човек! И не говори за морал, ти имаш етика колкото гърмяща змия! Не, още няма да ти го дам. Първо още малко ще те поизмъча. Ще те принудя да си го спечелиш този долар. Слушай, к'во ще кажеш да ми лъснеш обувките, направи това за мен. Никога няма да бъдат лъснати, ако не направиш това сега за мен.
Аз взимам обувките и питам къде има четка. Нямам нищо против да му лъсна обувките, ни най-малко. Но това очевидно също го вбесява.
– Значи ще ги лъснеш, така ли? Е, това вече минава всякакви граници. Къде е гордостта ти, имаш ли гордост изобщо? И ти си човекът, който знае всичко. Това е удивително. Знаеш толкова много, че ти се налага да лъснеш обувките на приятеля си, за да измъкнеш от него едно ядене. Много добре! Ето ти я четката, копеле! Лъсни и другия чифт, като си се захванал.
Пауза. Той се мие на умивалника и си подпява леко. Внезапно с ясен, радостен глас казва:
– Как е времето днес, Хенри? Слънчево ли е? Знаеш ли, знам едно място, дето ще ти хареса. Какво ще кажеш за миди и бекон и тартар кебап в добавка? Малко ресторантче близо до заливчето. Ден като днешния е много подходящ за миди и бекон, как мислиш? Не ми казвай, че имаш нещо да вършиш... Ако те заведа там, значи ще трябва да прекараш малко време с мен, нали знаеш? Господи, ще ми се да имам твоя нрав. Ти просто се носиш, от минута на минута. Понякога си мисля, че ти е много по-добре, отколкото на всички нас, нищо, че си вонящ копелдак, предател и крадец. Когато съм с теб, денят минава като сън. Не разбираш ли какво искам да кажа, когато споменах, че имам нужда да те виждам от време на време. Полудявам да съм сам през цялото време. Защо преследвам толкова много пички? Защо играя карти по цяла нощ? Защо вися с онези деградета от Пойнт? Имам нужда да говоря с някой,затова.