Малко по-късно, край залива, поседнали над водата, глътнал едно ръжено уиски и в очакване да донесат морската храна:
– Животът не е толкова лош, ако можеш да правиш каквото искаш, а Хенри? Ако направя малко пари, ще предприема пътешествие около света и ти иде дойдеш с мен. Да, въпреки че не го заслужаваш, някой ден ще пръсна сериозна сума пари за теб. Искам да видя как ще се държиш, ако ти пусна малко гювеч. Ще ти дам тези пари... Няма да се преструвам, че ти ги давам назаем. Да видим какво ще стане с всичките ти прекрасни идеи, когато имаш пари в джоба. Чуй, когато говорех за Платон онзи ден, исках да те питам нещо, исках да те питам дали си чел онази небивалица за Атлантида. А, чел ли си го? Чел си го! И к'во мислиш? Дали е просто измислица, или наистина някога е съществувало такова място?
Не посмях да му кажа, че подозирам, че има стотици и хиляди континенти, чието съществуване, отминало или предстоящо; ние дори не сме започнали да сънуваме, така че просто казах, че смятам за съвсем възможно място като Атлантида някога да го е имало.
– То май няма много значение, така или иначе, Предполагам – продължи той, – но ще ти кажа какво смятам.
Смятам, че трябва да е имало такова време, време, когато хората са били различни. Не мога да повярвам, че винаги са били свинете, които са в момента и каквито са били през последните хиляда години. Смятам, че е съвсем възможно да е имало време, в което хората са знаели как да живеят, знаели са как да живеят леко и да се радват на живота. Знаеш ли какво ме подлудява? Като погледна баща ми, откакто се е пенсионирал, седи пред камината и клюма унило. Да виси така като пребита горила по цял ден, за това е робувал цял живот. Мамка му, ако знам, че това ще ми се случи и на мен, ще си пръсна моментално мозъка... Огледай се наоколо... Виж хората, които познаваме... Познаваш ли един, който да представлява нещо? Защо е цялата тази суетня? Искам да знам. Казват, че трябва да живеем. Защо? Ей това искам да знам. Всички те ще са много по-добре мъртви. Те не са нищо повече от тор. Когато избухна войната и ги видях как отиват в окопите, си казах: добре, може би ще се върнат помъдрели. Много от тях изобщо не се върнаха, разбира се, а другите, слушай, мислиш ли, че се върнаха повече човеци, по-човечни? Ни най-малко. Те всички дълбоко в сърцето си са касапи, а когато се изправят пред това, пищят. Повръща ми се от тях, от цялата шибана пасмина. Гледам ги какво представляват, като ги измъквам всеки ден. Аз гледам и от двете страни на барикадата. От другата страна вони дори по-лошо. Ако ти кажа някои от нещата, които знам за съдиите, които осъждат онези нещастни копелдаци, ще ти се прииска да ги размажеш. Просто трябва да наблюдаваш лицата им. Да, Хенри, ще ми се да си мисля, че е имало време, когато нещата са били различни. Ние не сме видели истински живот – нито ще видим. Това нещо ще продължи още няколко хиляди години, ако нещо изобщо разбирам. Мислиш, че съм меркантилен, мислиш, че съм луд, дето искам да спечеля куп пари, нали. Ами ще ти кажа: искам да спечеля малко състояние, за да мога да се измъкна от тази мръсотия. Ще изчезна и ще заживея с някоя негърка, ако мога да се измъкна от тази атмосфера. Скъсах си гъза от бачкане, за да стигна дотам, където съм сега, което не е много. Не вярвам в труда повече, отколкото ти, просто така съм научен, тава е всичко. Ако можех да направя някоя далавера, ако можех да измъкна с измама бала от някое от мръсните копелета, с които работя, ще го направя с чиста съвест. Знам
Още едно ръжено уиски с идването на морската храна, и той отново започва:
– Наистина говорех сериозно, че ще те взема на пътешествие с мен. Мисля за това. Предполагам, ще ми кажеш, че имаш жена и дете, за които да се грижиш. Виж сега, кога ще се разделиш с твоята бойна брадва? Не знаеш ли, че трябва да ги изоставиш? – той започва тихо да се смее. – Ха-ха, като си помислиш, че аз ти я намерих! Не съм и помислял, че ще се окажеш достатъчно глупав да се закачиш за нея? Мислех, че ти препоръчвам добро парче за ебане, а ти тъпанарът се ожени за нея. Ха-ха! Слушай, Хенри, докато все още имаш малко разум, не се оставяй тази кисела путка да ти скапе живота, разбираш ли? Не ме интересува какво правиш и къде ходиш. Неприятно ще ми е да напуснеш града... Ще ми липсваш. Казвам ти го най-откровено, но ако трябва, в Африка отиди, измъкни се от лапите ѝ, тя не е за теб. Понякога, когато гепя някоя готина путка, си казвам – ето това е парче за Хенри – и решавам да ви запозная и после, разбира се, забравям. Но Господи Исусе, Хенри, в света има хиляди пички, с които можеш да бъдеш. Като си помисли човек, че трябваше да избереш тази зла кучка... Искаш ли още бекон? По-добре сега яж колкото можеш, защото по-късно няма да има кинти. Искаш ли още едно? Ако се опиташ да ми избягаш днес, заклевам се, повече няма да ти дам и цент... Та за какво говорех? А, да ... за шибаната кучка, за която се ожени. Слушай, ще го направиш ли или не? Всеки път, когато те видя, ми казваш, че ще избягаш и никога не го правиш. Надявам се, не смяташ, че си ѝ подкрепа? Тя няма нужда от теб, тъпако, не разбираш ли? Тя просто иска да те мъчи. Що се отнася до детето... ами мамка му, на твое място щях да го удавя. Това звучи гадно, обаче ти знаеш какво имам предвид. Ти не си баща. Не знам, по дяволите, какво си ти... Просто знам, че си прекалено свестен, да да си прахосваш живота за тях. Защо не се опиташ да направиш нещо от себе си? Все още си млад и изглеждаш добре. Махни се, прати всички по дяволите и започни от начало. Ако ги трябват малко пари, аз ще ти ги намеря. Това е все едно да ги хвърлиш в канала, знам, но заради теб ще го направя.