Маточният свят е продукт на житейския ритъм. В мига, в който се роди детето, то става част от свят, където има не само ритъм на живота, но и ритъм на смъртта. Неистовото желание да живеем, да живеем на всяка цена, не е резултат от ритъма на живота, а от ритъма на смъртта. Не само няма нужда да си жив на каквато и да е цена, но и ако животът е нежелан, той е абсолютно грешен. Това поддържане жив, от слепия импулс да победиш смъртта, само по себе си означава сеене на смърт. Всеки, който не е приел напълно живота, който не увеличава живота, помага да се пълни света със смърт. Най-простият жест с ръка може да изрази най-дълбокия смисъл на живота. Дума, изречена с цялото същество, може да даде живот. Дейността сама по себе си не означава нищо – тя често е знак на смъртта. Чрез прост външен натиск, чрез силата на средата и примера, чрез самия климат, който поражда дейността, човек може да стане част от чудовищна машина за смърт, каквато е Америка например. Какво знае едно динамо за живота, за мира, за реалността? Какво знае всяко индивидуално американско динамо за мъдростта и енергията, за изобилния и вечен живот, притежаван от парцалив просяк, поседнал под някое дърво, медитирайки? Какво е енергията? Какво е животът? Човек трябва само да прочете тъпите брътвежи в научните и философски христоматии, за да разбере, че мъдростта на тези енергични американци е по-малко от нищо.Чуй, те ме преследват, тези полудели, пълни с конски сили демони; с цел да наруша безумния им ритъм, ритъма на тяхната смърт, трябваше да премина на честота, която, поне докато не открих достатъчно сила у себе си, обезвреждаше ритъма, който те поддържаха. Определено нямах нужда от това гротескно, тромаво, допотопно бюро, което бях поставил във всекидневната. Определено едва ли се нуждаех от дванайсет празни стола, които бях наредил в полукръг около него.
Трябваше ми само един лакът пространство, където да пиша, и тринайсети стол, който да ме изведе извън зодиака, който те използваха, и да ме отведе в рая отвъд рая. Но когато почти подлудиш някой и когато може би за негово собствено учудване той открие, че все още може да се съпротивлява, че все още има някакви собствени сили, тогава е много вероятно да откриеш, че такъв човек действа като примитивно същество. Такъв човек е не само с наклонност да стане упорит и инат, но и суеверен, почитащ и практикуващ магия. Такъв човек е отвъд религията – това е религиозността, от която страда. Такъв човек се превръща в маниак, забит да върши само едно нещо, а именно, да разчупи проклятието, стоварило се върху него. Такъв човек е отвъд хвърлянето на бомби, отвъд бунта. Той иска да спре да реагира, независимо дали инертно или яростно. Този човек от всички люде на земята иска действието да бъде проявление на живота. Ако в осъзнаването на тази ужасна нужда той започне да действа назадничаво, стане необщителен, започне да пелтечи и заеква, ако се окаже така напълно непригоден, че да не може да си изкарва хляба, знай, че този човек е открил обратния път към утробата и извора на живота и че утре вместо презрян обект на подигравки, в каквото си го превърнал, той ще излезе напред като човек по право, и няма сила на света, която да може да му излезе насреща.
От грубия код, с който той комуникира от предисторическото си бюро с архаичните хора на света, се ражда един нов език, който се врязва в ежедневния език на смъртта като радиопредаване в буря. В тази честота няма повече магия, отколкото в утробата. Хората са самотни и не общуват един с друг, защото всичките им изобретения говорят единствено за смърт. Смъртта е автомат, който властва над света на дейността. Смъртта е безмълвна, защото няма уста. Смъртта никога нищо не е изразила. Смъртта също така е чудесна – след живота. Само някой като мен, който си е отворил устата и е проговорил, само някой, който е казал Да. Да, Да и отново Да!, може да отвори широко ръце да посрещне смъртта, без да изпитва страх. Смъртта е награда, да! Смъртта е резултат от осъществяването, да! Смъртта е венец и щит, да! Но не смъртта от корените, която изолира хората, прави ги нещастни и страхливи и самотни, дава им безплодна енергия, изпълва ги с воля, която може да казва само Не! Първата дума, която човек написва, щом се самооткрие, щом открие собствения си ритъм, който е ритъмът на живота, е Да! Всичко, което пише след това, е Да. Да, Да – Да по хиляди милиони пъти. Никакво динамо, независимо колко огромно – дори и динамо от сто милиона мъртви души – не може да се бори и победи човек, който казва Да!