Познахте ли ме, момчета? Просто едно бруклинско момче, общуващо с червенокос албинос от региона Зуни. Подготвящ се с крака върху бюрото, да напише "силни творби, творби завинаги неразбираеми", както обещаваха моите мъртви другари. А тези "силни творби" ще ги разпознаеш ли, ако ги видиш? Знаеш ли, че от милионите убити нито една смърт не е била необходима, за да се създаде тази силна творба? Нови същества, да! Все още имаме нужда от нови същества! Можем да минем без телефона, без автомобила, без първокласни бомбардировачи, но не и без нови същества. Ако Атлантида е потънала в морето, ако сфинксът и пирамидите остават вечна загадка, това е, защото не са се родили нови същества. Спрете за миг машината! Спомнете си! Спомнете си как през 1914 Кайзерът седи върху коня си. Задръжте го така, яхнал коня, хванал в спаружената си ръка юздите. Вижте мустаците му! Вижте надменността, арогантността и гордостта! Вижте пушечното месо, подредено по законите на най-строгата дисциплина, готово да се подчини на всяка заповед, готово да бъде застреляно, разкъсано, изгорено в негасена вар. Задръжте този образ за миг и погледнете към другата страна: защитниците на нашата велика и славна цивилизация, мъжете, които ще воюват, за да няма война. Сменете дрехите им, сменете униформите им, сменете конете им, сменете знамената, сменете обстановката. Боже милостиви, това Кайзерът ли е върху белия кон? Това ли са ужасните хуни? А къде е Голямата Берта? А, да, виждам я, мислех си, че е насочена към Нотр Дам? Човечеството, приятели мои, винаги марширува в първите редици... А силните творби, за които говорехме? Къде са силните творби? Извикай Уестърн Юниън и изпрати бързоног куриер – не инвалид или столетник, а младеж! Поръчай му да намери великата творба и да я донесе. Имаме нужда от нея. Имаме чисто нов музей, който чака да я приюти – и целофан и каталожна система да я регистрираме. Нуждаем се единствено от името на автора. Дори и да няма име, дори и ако е анонимна творба, няма да се противим. Дори и ако има малко пирит в нея, няма да имаме нищо против. Донеси я жива или мъртва – има двайсет и пет хиляди долара награда за човека, който я донесе.
И ако ти кажат, че тези неща трябва да бъдат, че нещата не могат да се случат иначе, че Франция е действала, както може и Германия, също и малката Либерия, и малкият Еквадор, и всички други съюзници са направили каквото могат и откакто е свършила войната всеки прави каквото може да оправи нещата или да забрави кажи им, че това, което правят, не е достатъчно, че повече не искаме да слушаме тази логика "правя каквото мога", кажи им, че не искаме най-доброто от неизгодна сделка, не вярваме в сделки, добри или лоши, нито във военни мемориали. Не искаме да чуваме за логиката на нещата – за никаква логика. ,,Je ne parie pas logique," казва Монтеран, "je parle generosite." Предполагам не чу добре, защото е на френски. Ще го повторя на езика на самата кралица: "Не говоря за логика. Говоря за щедрост." Това е лош английски по стандартите на кралицата, но е ясно. Щедрост – чу ли? Ти никога не си практикувал щедростта, който и да е от вас, независимо дали е мир или война. Не знаете смисъла на тази дума. Смятате, че да снабдяваш побеждаващата страна с оръжия и боеприпаси, е щедрост. Смятате, че да пращаш Червения кръст или Армията на спасението на фронта, е щедрост. Смятате, че дар с двайсет години закъснение е щедрост. Смятате, че мизерна пенсия и инвалидна количка е щедрост. Че ако върнете уволнен човек на работа е щедрост. Не знаете какво означава тази шибана дума, копелета! Да бъдеш щедър, означава да казваш да още преди човек да си е отворил устата. За да казваш, първо трябва да си сюрреалист или дадаист, защото си разбрал какво означава да кажеш не. Можеш дори да казваш Да и Не едновременно, при условие че правиш повече, отколкото се очаква от теб. Бъди хамалин през деня и най-големият денди вечер. Носи каквато и да е униформа, стига да не е твоя. Като пишеш на майка си, ѝ кажи да кихне малко кинти, за да си купиш тоалетна хартия да си бършеш задника. Не се смущавай, ако видиш съседа си да се нахвърли върху съпругата си с нож в ръка. Сигурно си има сериозни причини и ако я убие, можеш да си сигурен, че му остава удовлетворението, че знае защо го е направил. Ако се опитваш да усъвършенстваш ума си, зарежи го! Няма такова нещо. Вгледай се в сърцето и корема – мозъкът е в сърцето.