Казах, че тогава не знаех дума френски, да, вярно е, но бях на границата да направя едно огромно откритие, откритие, което щеше да компенсира празнотата на Мъртл Авеню и целия американски континент. Бях стигнал почти до брега на онзи огромен френски океан, наречен Ели Фор, океан, който самите французи не бяха картографирали и който, изглежда, бяха погрешно решили, че е вътрешно море. Като го четях дори и на такъв съсухрен език, какъвто бе станал английският, разбрах, че този човек, който е описал славата на човечеството на кредит, бе Татко Зевс от Атлантида, когото аз търсех. Океан го нарекох, но той бе и словесна симфония. Той бе първият музикант, когото французите са създали. Той бе екзалтиран и сдържан, аномалия, галски Бетовен, велик лекар на душата, гигантски гръмоотвод. Той бе също слънчоглед, който се въртеше със слънцето, винаги пиещ от светлината, винаги сияен и бляскав от жизненост. Той не бе нито оптимист, нито песимист, както не можеше да се каже, че океанът е добър или лош. Той вярваше в човечеството. Той добави аршин на човечеството, като му върна достойнството, силата, нуждата от съзидание. Той виждаше всичко като творчество, като слънчева радост. Той не го бе записал подредено, записал го бе музикално, Безразличен му бе фактът, че французите са немузикални, той оркестрираше едновременно за целия свят. Какво бе моето изумление тогава, когато няколко години по късно пристигнах във Франция, като видях, че в негова чест нямаше издигнати паметници, не бяха кръстени улици на него. По-лошо, цели осем години не чух нито един французин да спомене името му. Трябваше да умре, за да бъде поставен в пантеона на френските божества – и как болнаво са изглеждали божествените му съвременници в присъствието на това лъчисто слънце! Ако той не бе доктор, така че да може да си изкарва хляба, какво ли щеше да се случи с него! Може би още един способен труженик в боклукчийския бранш! Човекът, който накара египетските фрески да оживеят в цялото им цветно великолепие, този човек можеше спокойно да умре от глад, и никой нямаше да го е грижа. Но той бе океан и критиците се бяха удавили в този океан, и редакторите, и издателите, и читателската публика. Ще отнеме цяла вечност, за да се изсуши, да се изпари. Ще отнеме почти толкова време, колкото да станат французите музикални.