Режещият ужас от живота не се състои в бедствията и катастрофите, защото тези неща събуждат човек и той става така близък и интимен с тях, че накрая те отново стават питомни и послушни... не много. Повече напомня на пребиваване в хотелска стая в Хобокен, с пари в джоба, които едва стигат за едно ядене. Ти си в град, в който не очакваш да попаднеш отново и трябва само да прекараш нощта в хотелската си стая, но трябва да призовеш целия кураж и смелост, които притежаваш, за да останеш в тази стая. Трябва да си има причина защо определени градове, определени места предизвикват такава омраза и ненавист. Вероятно на тези места се извършва някакъв вид непрестанно убийство. Хората са от същата раса като теб, вършат си работата, както хората навсякъде, строят същите къщи, нито по-добри, нито по-лоши, имат същата образователна система, същата валута, същите вестници и все пак те са абсолютно различни от другите хора, които познаваш, и цялата атмосфера е различна, и ритъмът е различен, и напрежението е различно. Все едно да наблюдаваш себе си в друго въплъщение. Знаеш с най-смущаваща сигурност, че това, което властва над живота, не са парите, не е политиката, не е религията, не е обучението, нито расата, нито езикът, нито обичаите, а нещо друго, нещо, което се опитваш през цялото време да задушиш и което всъщност задушава теб, защото иначе нямаше внезапно да се ужасиш и да се зачудиш как ще се измъкнеш. В някои градове дори не трябва да прекараш и една нощ – час или два са достатъчни да те изнервят. Такъв е Байон. Пристигнах в него през нощта с няколко адреса, които ми бяха дадени. Под мишница носех куфарче с проспект на Encyclopaedia Britannica. Трябваше да вървя под прикритието на нощта и да продавам гадната енциклопедия на разни нещастници, които искаха да се образоват. Ако бях попаднал в Хелсингфорс, едва ли щях да се чувствам по-зле, отколкото в Байон. За мен това не бе американски град Изобщо не бе град, а огромен октопод, който се гърчеше в мрака. Първата врата, пред която застанах, изглеждаше така негостоприемно, че изобщо не почуках. Така обиколих няколко адреса, преди да събера кураж да почукам. Първото лице, което зърнах, ме изплаши до смърт. Нямам предвид притеснение или плахост, а истински страх. Лице на строител-чирак, невежествен простак, който би те накълцал с брадва, все едно те заплюва в лицето. Направих се, че съм сбъркал адреса и забързах към следващия адрес. Всеки път, когато врата се отваряше, виждах чудовище. И накрая попаднах на нещастен глупчо, който просто искаше да се образова и това напълно ме съсипа. Почувствах се ужасно засрамен от себе си, от родината си, от народа си, от епохата. С хиляда зора го убедих да не си купува проклетата енциклопедия.Той невинно ме попита защо тогава съм посетил дома му и без за миг да се поколебая, му казах изумителна лъжа, лъжа, която по-късно щеше да се окаже велика истина. Казах му, че само се преструвам, че продавам енциклопедии, за да имам възможност да се срещам с хора и после да пиша за тях. Това ужасно много го заинтригува дори повече от енциклопедията. Искаше, ако е възможно, да знае какво щях да пиша за него. Трябваха ми двайсет години, за да отговоря на този въпрос и ето. Ако все още искаш да знаеш, ти. Джон Доу от град Байон, това е... Дължа ти наистина много, защото, след като те излъгах и излязох от дома ти, скъсах проспекта, даден ми от Encyclopaedia Britannica и го хвърлих в канавката. Казах си, никога повече няма да ходя при хората по лъжлив повод, дори и за да им дам Библията. Никога повече нищо няма да продавам, дори ако трябва да гладувам. Отивам си вкъщи, сядам и наистина сядам да пиша за хората. И ако някой почука на вратата ми и поиска да ми продаде нещо, ще го поканя вътре и ще му кажа: "Защо правиш това?" И ако каже, че го прави, за да си изкарва хляба, ще му дам всичките пари, които имам, и ще го по моля пак да размисли какво прави. Искам да накарам колкото се може повече хора да спрат да се преструват, че трябва да направят това или онова, за да живеят. Не е вярно! Човек може да умре от глад – така е много по-добре. Всеки човек, който доброволно умре от глад, блокира брънка от автоматичния процес. Бих предпочел да видя как човек взима пистолет и убива съседа си, за да се докопа до храната, от която има нужда, отколкото да се преструва, че трябва да си вади хляба и поддържа автоматичния процес. Ето това искам да ти кажа, господин Джон Доу.