Зимният сън на животните, временното преустановяване на живота, практикувано от някои по-нисши форми на живот великолепната жизненост на дървеницата, която може безкрайно да чака зад тапетите, трансът на йогите, каталепсията на психично болните, мистичното сливане с космоса, безсмъртието на клетъчния живот, творецът научава всички тези неща с цел да събуди света в благоприятния момент. Творецът принадлежи към раса без корени. Той е духовният микроб, който се носи от един народ на друг. Той не се смачква от нещастията, защото той не е част от физическия, расов ред на света. Неговото появяване винаги е едновременно с катастрофите и разпадането. Той е цикличното същество, което живее в епицикъла. Опитът, който трупа, никога не се използва за лични цели. А служи на голямата цел, за която е приспособен. Нищо не убягва от него, колкото и да е дребно. Ако за двайсет и пет години бъде прекъснат, докато чете книга, може да започне от страницата, докъдето е стигнал, все едно нищо не се е случило междувременно. Всичко, което се е случило междувременно, което за повечето хора е "животът", е просто прекъсване на устремния му ход. Вечността на труда му, когато се изразява, е просто отражение на автоматизма на живота, в който той е задължен да лежи дълбоко заспал, заспал върху гърба на съня, очакващ сигнала, възвестяващ мига на раждане. Това бе големият въпрос и това винаги ми с било пределно ясно, дори когато го отричах. Неудовлетвореността, която тласка човек от една дума към друга, от едно творение към друго, е просто протест срещу безплодността на отлагането. Колкото по-буден стане човек, като творец-микроб, толкова по-малко е желанието да се прави каквото и да е. Ако си напълно буден, всичко е добре и няма нужда да излизаш от транса. Действието, като създаване на творба на изкуството, е отстъпка пред автоматичния принцип на смъртта. Удавяйки се в Мексиканския залив, аз можех да участвам в един активен живот, който би позволил на истинския ми Аз да заспи зимен сън, докато стана достатъчно зрял да се родя. Разбирах го съвършено добре, макар да действах сляпо и наслуки. Върнах се обратно в потока на човешката дейност и там си присвоих висок пост нарекох се завеждащ "Кадри" на телеграфическа компания и оставих човешкото море да се разбива над мен на големи пенести вълни. Целият този действен живот, предшестващ финалния акт на отчаяние, ме водеше от съмнение към съмнение, все повече ме заслепяваше за същинския ми Аз, който като континент, задушен от фактите, свидетелстващи за велика и процъфтяваща цивилизация, с потънал под повърхността на морето. С колосалния Аз бе потънало и това, което хората наблюдаваха да се движи хаотично пад повърхността на перископа на душата, търсеща своята мишена. Всичко, което навлезеше в обсега и трябваше да бъде разрушено, ако аз някога се издигнех и яхнех вълните Чудовището, което от време на време изплуваше и фиксира ще мишената си със смъртоносна течност, което отново се гмуркаше, рееше и плячкосваше безспир, щеше, когато му дойде времето, да се издигне за последен път и да разкрие истинската си същност на Ноев ковчег, ще събере в себе си чифт от всеки вид и най-накрая, когато водите на потопа се снижат, ще се установи на върха на висок планински връх и тогава ще отвори широко вратите си и ще върне на света запазеното от катастрофата.