Выбрать главу

Толкова за бляна, в който съм безпомощно вкоренен. Но в действителност, когато опре до милите кръвни роднини, аз съм свободен като птичка и трепкам насам-натам като магнитна стрелка. Ако ми зададат въпрос, им давам пет отговора, всеки от които е по-добър от предишния. Ако ми кажат да танцувам валс, аз изсвирвам двуредна соната за лява ръка. Ако ми кажат да си взема още едно пилешко бутче, аз омитам чинията сос и всичко. Ако ме накарат да изляза да си поиграя на улицата, аз излизам и в ентусиазма си срязвам главата на братовчед си с консервна кутия. Ако ме заплашат, че ще ме набият, аз казвам: добре, направете го, нямам нищо против! Ако ме потупат по главата за добрите ми оценки в училище, аз плюя на пода да покажа, че още има какво да уча. Правя всичко, което искат, и повече. Ако ми кажат да съм послушен и тих, млъквам като дърво. Не чувам, когато ми говорят, не помръдвам, когато ме докосват, не плача, когато ме ущипят, не залитам, когато ме бутнат. Ако се оплачат, че съм упорит, ставам мек и податлив като памук. Ако искат да се уморя, за да нямам много енергия, се оставям да ми дават какво ли не, да върша и правя всичко така съвестно, че накрая рухвам на пода като чувал картофи. Ако искат да съм разумен, аз ставам свръхразумен, което ги вбесява. Ако искат да се подчиня, се подчинявам абсолютно буквално на казаното, което води до невероятна бъркотия. И всичко това, защото молекулярният живот на брата и сестрата е несъвместим с атомната тежест, която ни е определена. Защото тя изобщо не расте, аз раста като гъба. Защото тя не е личност, аз ставам колос. Защото у нея няма зло, аз ставам огромен канделабър на злото. Защото тя не иска нищо от никой, аз искам всичко. Защото тя предизвиква навсякъде насмешка, аз предизвиквам страх и респект

. Защото тя е унизена и измъчвана, аз синя своята мъст навред, върху приятели и врагове. Защото тя е беззащитна, аз съм вездесъщ. Гигантизмът, от който страдах, бе просто резултат от опита ми да премахна малкото петно ръжда, което се бе появило върху плаза на семейните кънки, така да се каже. Това петънце ръжда ме направи кънкьор шампион. Накара ме да се пързалям така бързо и яростно, че дори когато ледът се бе стопил, аз все още се пързалях, пързалях се по кал, по асфалт, по потоци и реки, по бостани и икономически теории и така нататък. Можех да се пързалям и в ада, толкова бях бърз и чевръст.