...Описвам тези случки накратко и набързо, както профучават през главата ми. Паметта ми е натъпкана с хиляди такива подробности, с милиони лица, жестове, истории, признания, всичките втъкани и преплетени като смайващо разлюляната фасада на индийски храм, изграден не от камък, а от преживяванията на човешката плът, чудовищна фантазна постройка, изградена изцяло от реалност и все пак не самата реалност, просто съдът, в който се съдържа тайната на човешкото съществуване. Умът ми броди и стига до клиниката, където в невежеството и добронамереността си пратих някои от по-младите да се лекуват. Не мога да се сетя по-красноречив образ за да предам атмосферата на това място от картината на Йеронимус Бош, в която вълшебникът, подобно на зъболекар, вадещ жив нерв, е представен като спасител от лудостта. Цялото мошеничество и шарлатания на нашите специалисти по наука достигна своя апотеоз в лицето на приветливия садист, който ръководеше тази клиника с пълното съгласие и съучастие на закона. Той бе двойник на Калигари, само дето му липсваше шутовската шапка. Преструвайки се, че разбира тайните на функциите на жлезите и тяхната регулация, облечен във властта на средновековен монарх, сляп за болките, които причинява, тънещ в пълно невежество относно всичко извън медицинските му познания, той работеше върху човешкия организъм както водопроводчик ремонтира подземна водопроводна тръба. Освен отровите, които вкарваше в организма на пациентите си, той често прибягваше до юмруците или краката си в зависимост от случая. Каквото и да е, всичко бе оправдано, ако предизвикваше "реакция". Ако жертвата бе летаргична, той ѝ крещеше, удряше ѝ шамари, щипеше, риташе я. Ако човекът, напротив, бе жив и енергичен, тогава използваше същите методи с удвоена жар. Чувствата на пациентите му нямаха никакво значение. Каквато и реакция да успееше да предизвика, тя служеше просто за демонстрация или проявление на законите, регулиращи функционирането на жлезите с вътрешна секреция. Целта на лечението му бе да направи пациента годен за член на обществото. Но независимо колко бързо работеше, независимо дали методите му бяха успешни или неуспешни, обществото бълваше все повече и повече неудачници в живота. Някои от тях бяха така великолепно неприспособени, че когато, с цел да предизвика пословичната реакция, той здраво ги зашлевеше по бузата, оттоваряха му с ъперкът или ритник в ташаците. Вярно е, че повечето му пациенти бяха точно това, за което ги представяше – начеващи престъпници. Целият континент се хлъзгаше към бездната и все още се хлъзга – и не само жлезите имаха нужда от регулиране, а също и сачмените лагери, арматурата, скелетната структура, главният и малкият мозък, опашната кост, ларинксът, панкреасът, черният дроб, горните и долни вътрешности, сърцето, бъбреците, тестисите, матката, маточните тръби, целият проклет механизъм. В цялата страна цари беззаконие, насилие, несигурност, демоничност. Носи се из въздуха, съдържа се в климата, в свръхграндиозния пейзаж, в каменните гори, които са полегнали хоризонтално, в придошлите реки, които прогризват скалистите каньони, в над нормалните разстояния, в небесните безплодни пустини, в свръхбогатите реколти, в чудовищните плодове, в сместа от донкихотска кръв, в култовете, сектите, вярванията, в противопоставянията на култури и езици, в противостоенето на характери принципи, нужди, изисквания. Континентът е пълен със скрито насилие, с костите на допотопни чудовища, с изчезнали раси,с тайни, които са потънали в неведомото минало. Атмосферата понякога е така наелектризирана, че душата изскача извън тялото и обезумява. Също както при дъжда всичко иде като из ведро или изобщо не идва. Целият континент е огромен вулкан, чийто кратер временно е прикрит от движеща се панорама, която отчасти е сън, отчасти страх и отчаяние. От Аляска до Юкатан, все едно и също. Природата властва. Природата побеждава. Навсякъде все същият вроден стремеж. Да се убива, да се опустошава, да се граби. Външно изглеждат като фини, лични хора – здрави, оптимистично настроени, смели. Отвътре са проядени от червеи. Една малка искра и ще избухнат.