Нещата се случват едновременно, но преди това трябва да се премине през един дълъг процес. Това, което получаваш когато нещо се случи, е само експлозия, а секунда преди това е искрата. Но всичко става съгласно закона – с пълното съдействие и съгласие на целия космос. Преди да се събудя и експлодирам, бомбата трябваше да е правилно приготвена, правилно заредена. След като оправих нещата за онези копелета горе, трябваше да бъда свален от висините където витаех, трябваше да ме наритат като футболна топка, да бъда стъпкан, смазан, унизен, окован, да стана безсилен като медуза. През целия си живот никога не съм търсел приятели, но в този точно период те като че ли никнеха около мен като гъби. Не можех никога да остана насаме със себе си. Ако се прибера вкъщи да подремна, някой ще ме чака да ме види. Понякога бяха цяла тълпа и нямаше значение дали изобщо ще дойда или не. Всяка група приятели презираше другите. Стенли например презираше всички. Ърлик също бе доста надменен с останалите. Току-що се бе върнал от Европа след неколкогодишно отсъствие. Почти не се бяхме виждали от деца, докато един ден съвсем случайно се срещнахме на улицата. Този ден бе важен в моя живот, защото разкри пред мен нов свят, свят, за който бях мечтал, но никога не се бях надявал да видя. Ясно си спомням, че стояхме на ъгъла на Шесто Авеню и 49-та улица по здрач. Спомням си го, защото ми се струваше съвършено невъобразимо да слушаш човек, който ти говори за Етна, Везувий, Капри, Помпей, Мароко, и Париж на ъгъла на Шеста улица и 49 Авеню в Манхатън. Спомням си начина, по който се оглеждаше, като човек, който не може напълно да осъзнае къде се е наврял, но който смътно усещаше, че е извършил ужасна грешка, като се е завърнал. Очите му като че през цялото време казваха: това няма никаква стойност, абсолютно никаква. Той не го изказа, но непрекъснато повтаряше:
– Сигурен съм, че ще ти хареса. Сигурен съм, че там е тъкмо за теб!
Когато се разделихме, бях замаян. Нямах търпение пак да го хвана да ми разказва. Исках да чуя всичко отново, с най-малки подробности. Нищо, което бях чел за Европа, не можеше да се сравнява с пламенните разкази, излезли от устата му. Още по-вълшебно беше и ми се струваше чудно, защото ние бяхме изскочили от една и съща среда. Той бе успял, защото имаше богати приятели и защото знаеше как да пести парите си. Аз не познавах ни един богат човек, който да е пътешествал по света и да има пари в банката. Всичките ми приятели бяха като мен, носеха се без посока от ден за ден и никой и не помисляше за бъдещето. Е, да, О'Мара бе попътувал малко, кажи-речи бе обиколил света, но като скитник или пък като войник – което бе по-лошо от това да си скитник. Приятелят ми Ърлик бе първият познат човек, за когото наистина можеше да се каже, че е пътувал. Освен това знаеше как да разказва за преживяното.
Вследствие на тази случайна среща през следващите няколко месеца ние започнахме да се срещаме често. Нерядко след вечеря минаваше да ме вземе и дълго се разхождахме в близкия парк. Колко бях жаден! И най-дребните подробности за другия свят ме очароваха. Дори сега, след толкова много години, когато познавам Париж като дланта си, картината на неговия Париж е все още пред очите ми – все още жива, все още истинска. Понякога след дъжд, пътувайки бързо през града в такси, пред очите ми минават мимолетни образи от онзи Париж, който той ми бе описал. Мигновени проблясъци, като че ли минавам през Тюйлери, или може би Монмартър или Сакре Кьор, през улица "Лафит", когато гаснат последните отблясъци на деня. Аз съм обикновено момче от Бруклин! Този израз използваше, когато го досрамяваше заради неспособността му да се изразява по-удачно. А аз също бях момче от Бруклин, което означава най-незначителният и презрян човек на света. Но когато поскитах и опознах света, разбрах, че рядко можеш да срещнеш човек, който да разказва толкова очарователно и правдиво какво е почувствал и видял. Тези нощи а парка "Проспект" е моя стар приятел Ърлик са отговорни, повече от всичко друго, за това, че днес съм тук. Все още ми предстои да видя повечето от местата, за които той ми разказваше. Някои от тях вероятно никога няма да видя. Но те живеят в мен, топли и живи, точно както той ги сътвори по време на разходките ни в парка.