В тези разговори за другия свят бе вплетена същината на цялото творчество на Лорънс. Често, когато паркът отдавна бе напълно опустял, ние все още седяхме на някоя пейка и разисквахме идеите на Лорънс. Когато сега се връщам към тези дискусии, разбирам колко съм бил объркан, колко невеж и сляп съм бил за същинския смисъл на неговите думи. Ако наистина ги бях проумял, животът ми би взел друг обрат. Повечето от нас живеят по-голямата част от живота си затънали под повърхността. Определено в моя случай мога да кажа, че, изплувах над повърхността чак когато напуснах Америка, Може би Америка няма нищо общо, но фактът си остава – аз отворих широко очите си и видях с ясен поглед света когато пристигнах в Париж. И може би това бе само защото бях отхвърлил Америка, бях отхвърлил миналото си.
Приятелят ми Кронски често ми се подиграваше за моите "еуфории". Един лукав начин да ми напомни, когато бях необичайно весел, че на сутринта ще бъда потиснат. Това бе истина. Животът ми представляваше низ от спадове и въодушевления. Дълги периоди на унилост и меланхолия, последвани от ярки изблици на веселие, на екстатично вдъхновение. Никога не бях на себе си. Звучи странно, но наистина аз никога не бях самият аз. Аз или бях някакво анонимно същество, или Хенри Милър, възкачен на N-та степен. В последното си настроение, например, можех да издрънкам цяла книга, както си пътувахме в тролея с Хайми. С Хайми, човек, който никога не е подозирал, че съм нещо друго освен добър завеждащ "Кадри". И сега виждам очите му, как ме гледаше една вечер, когато бях изпаднал в едно от еуфоричните си състояния. Бяхме взели тролея от Бруклинския мост, за да отидем в някакъв апартамент в Грийнпойнт, където ни чакаха две уруспии. Хайми, както обикновено, бе започнал да ми говори за яйчниците на съпругата си. Първо, той не знаеше много-много какво точно са яйчници, така че аз му обяснявах с груби, прости думи какво представляват. По средата на моите обяснения внезапно пак ми се стори така дълбоко трагично и абсурдно това, че Хайми не знаеше какво са яйчници, че се напих, напих се, все едно бях изгълтал четвърт галон уиски. От идеята за болните яйчници в един светкавичен миг покълна нещо като тропическа джунгла, съставена от сбирщина всевъзможни боклуци, сред които сигурно разположени, бих казал, здраво залостени, бяха Данте и Шекспир. В същия миг си припомних всички интимни ходове на мисълта си от средата на Бруклинския мост, които думата "яйчници" внезапно бе спряла. Осъзнах, че всичко, което изговори Хайми до думата "яйчници" се бе просмукало през мен като пясък. Това, което стана на Бруклинския мост, е нещо, което съм започвал много пъти в миналото, обикновено когато вървях към магазина на баща ми, нещо, което се повтаряше ден подир ден като в транс. Накратко, това, което започнах, бе книга на часовете, на досадата и монотонността на живота ми сред една яростна активност. От години не бях се сещал за тази книга, която пишех всеки ден на път от улица "Деланси" към "Мъри Хил". Но преминавайки през моста – слънцето залязваше, небостъргачите сияеха като фосфоресциращи трупове, спомените ме споходиха... спомени за безкрайни преминавания напред-назад по моста, ходене на работа, сама по себе си убийствена, връщане в дом, който е морга, наизустяване на "Фауст", с поглед втренчен в гробището, плюене в гробището от влака, всяка сутрин на перона все същия пазач – пълен олигофрен, другите олигофрени четат вестниците си, нови небостъргачи се издигат, нови гробници, в които да работиш и да умреш, отдолу минават лодки – линията "Фол Ривър", линията "Олбъни Дей", защо ходя на работа, какво ще правя тази вечер, топлата путка е близо до мен и мога ли да вкарам пръстите си между краката, да избягам и да стана каубой, да опитам късмета си в златните мини на Аляска, да сляза и да се развъртя, все още не умирай, изчакай още един ден, малко късмет, река, свършвай; надолу, надолу, като тирбушон, с глава и рамене в тинята, краката свободни. Ще се насъберат риби и ще кълват, от утре нов живот; къде, където и да е, защо да започвам отново, навсякъде едно и също, смърт – смъртта е разрешението,