Винаги съм се изумявал колко бързо хората се ядосват, като ме слушат да говоря. Може би говорех малко екстравагантно, но често пъти това ставаше когато се сдържах с всички сили. Обратът на някоя фраза, изборът на неподходящо прилагателно, лекотата, е която думите идваха на устните ми, алюзиите към забранените теми – всичко бе в съзаклятие да ме отхвърли като разбойник, като враг на обществото. Независимо колко добре започваха нещата, рано или късно ме надушваха. Ако бях скромен и хрисим например, бях прекалено скромен и прекалено хрисим. Ако бях весел и непринуден, храбър и безразсъден, тогава бях прекалено свободен, прекалено безразсъден. Никога не можех да бъда аu point[3] с човека, с когото разговарях. Ако не бе въпрос на живот и смърт – а тогава за мен всичко бе въпрос на живот и смърт – ако бе просто прекарване на приятна вечер в дома на някой познат, в крайна сметка все тая. От мен изхождаха вибрации, обертонове и полутонове, които неприятно насищаха атмосферата. Може би те цяла вечер се забавляваха от моите разкази, може би ги съдирах от смях, както често се случваше, и всичко изглеждаше да върви на добре. Но с абсолютна сигурност нещо вещаеше да се случи преди края на вечерта, някаква освободена вибрация, която кара полилея да дрънчи или напомня на някоя чувствителна душа за подлогата под леглото. Дори когато смехът замираше, отровата започваше да се чувства. "Надявам се отново да се видим", казват те, но протегнатата лепкава, изнемощяла ръка разкрива измамните думи. Persona non grata![4] Господи, колко ясно виждам всичко сега! Няма възможен избор. Трябваше да приемам каквото ми се предлага, и да го харесвам. Трябваше да се науча да живея с изметта и дори да ми харесва, да плувам като канален плъх или да се удавя. Ако избереш да се присъединиш към стадото, ставаш недосегаем. За да бъдеш приет и оценен, трябва да се обезличиш, да се превърнеш в неотличим от стадото. Можеш да мечтаеш, ако мечтаеш като другите. Но ако мечтаеш нещо различно, ти не си в Америка, не си американец в Америка, а хотентот в Африка, калмук, или шимпанзе. В момента, в който се появи различна мисъл, ти вече не си в Америка. А в мига, в който не си в Америка, ти вече си в Аляска, на Великденските острови или в Исландия.
Нима говоря това със злоба, със завист, с омраза? Може би. Може би съжалявам, че не успях да стана американец. Може би. В настоящия си ентусиазъм, който, естествено, е американски, съм на път да родя едно чудовищно здание, небостъргач, който несъмнено ще пребъде и след като другите небостъргачи са изчезнали, но който също ще изчезне, след като това, което го е създало, умре. Всичко американско един ден ще умре, и то изцяло, по-безследно, отколкото древногръцкото, римското или египетското. Това е една от идеите, които ме изтласкаха от топлото, уютно кръвотечение, където всички ние, бизони до един, мирно си пасяхме. Идея, която ми причини безпределно страдание, защото да не принадлежиш към нещо дълготрайно, е предсмъртна агония. Обаче аз не съм бизон и нямам никакво желание да бъда, аз не съм дори духовен бизон. Измъкнах се, за да се присъединя към друг по-древен поток на съзнанието, към раса, предшестваща бизоните, раса, която ще надживее бизоните.
Всички неща, всички живи и неживи обекти, които са различни, са набраздени с неизкореними характерни белези. Това, което съм аз, е неизкоренимо, защото е различно. Това е небостъргач, както казах, но той е различен от обикновения небостъргач a l'americaine[5]. В този небостъргач няма асансьори, няма прозорци на седемдесет и третия етаж, от които да скочиш. Ако се измориш от изкачването, значи си лайно без късмет. В централното фоайе няма автоматичен указател на етажите. Ако търсиш някого, трябва да го търсиш яко. Ако искаш нещо за пиене, трябва да излезеш и да си го купиш. В тази сграда няма чешмички със сода, нито будки за пури, нито телефонни автомати. Всички други небостъргачи имат всичко, което поискаш! В този има само това, което аз искам, това, което аз харесвам. И някъде в този небостъргач Валеска съществува и ние ще отидем при нея, когато духът ме подтикне. Засега Валеска е добре, като се има предвид, че е на метър под земята и вероятно вече скелетът ѝ е оглозган от червеите. Докато бе от плът и кръв, я гризяха хората-червеи, които нямат уважение към нищо, което има различен нюанс, различно ухание.