На обяд намирам Кронски да ме чака пред офиса. Иска да обядваме заедно... искал да ме запознае с някаква египтянка. Оказва се, че момичето е еврейка, но била пристигнала от Египет и приличала на египтянка. Страхотно парче и ние двамата веднага се заемаме за работа. Нали бях болен, реших да не се връщам в офиса, а да се разходя из Източния квартал. Кронски щеше да се върне да ме скатае. Стиснахме си ръцете с момичето и всеки по своя път. Аз се запътих към реката, където е хладно, и почти веднага забравих за момичето. Седнах на ръба на кея и провесих крака над водата. Мина шлеп, натоварен с червени тухли. Внезапно се сетих за Моника. Моника, която пристига на Централна гара с труп. Труп като необлагаем багаж до Ню Йорк! Стори ми се толкова нелепо и абсурдно, че избухнах в смях. Какво ли е направила с него? Дали го бе дала на гардероб, или все още се чудеше какво да прави? Без съмнение ме псуваше на поразия. Зачудих се какво ли щеше да си помисли, ако можеше да ме види седнал на кея, провесил крака. Беше топло и задушно, независимо от бриза, който духаше откъм реката. Започнах да се унасям. Както дремех, внезапно се сетих за Полин. Представих си я как върви по шосето, вдигнала ръка. Храбро дете, несъмнено. Странно, не се тревожеше, че може да забременее. Може би бе толкова отчаяна, че ѝ бе все тая. А Балзак! И това бе адски нелепо. Защо Балзак? Е, това си беше нейна работа. Поне ще има с какво да си купи нещо за ядене, докато срещне някой друг. Обаче такова детенце да си мисли как ще стане писател! Ами защо пък не! Всеки храни някакви илюзии. Моника също искаше да стане писател. Всички искаха да бъдат писатели. Писател! Господи, колко безмислено изглеждаше всичко.
Задрямах... Когато се събудих, имах ерекция. Слънцето като че ли грееше право в дюкяна ми. Станах и си измих лицето на чешмичката. Все още бе горещо и задушно. Асфалтът бе мек като гъба, мухите хапеха, боклукът гниеше в канавките. Разходих се между количките и гледах с невиждащи очи. През цялото време бях леко надървен, но в главата ми нямаше определен обект. Пак когато се върнах на Второ авеню, внезапно си спомних за египетската еврейка от обяд. Спомних си как се казва, че живее над руския ресторант близо до Дванайсета улица. Все още нямах определена идея какво ще нравя. Просто се шляех да убия времето. Краката ми все пак ме водеха на север към Четиринайсета улица. Когато стигнах руския ресторант, спрях за миг, след това хукнах нагоре по стълбите, като взимах по три наведнъж. Вратата на входа бе отворена. Изкатерих два етажа, като четях имената по вратите. Тя бе на последния етаж и под нейното име имаше мъжко име. Почуках леко. Нямаше отговор. Почуках отново, малко по-силно. Този път чух някой да се движи. След това глас близо до вратата понита кой е и в същото време топката се завъртя. Бутнах вратата и пристъпих в полуздрачната стая. Попаднах директно в обятията ѝ и почувствах голотата под подуразтвореното кимоно. Вероятно току-що се бе събудила от дълбок сън и едва съзнаваше кой я държи в ръцете си. Когато разбра кой е, се опита да се изскубне, само че аз я държах здраво и започнах горещо да я целувам, като същевременно я водех към дивана до прозореца. Тя измърмори нещо за това, че вратата е отворена, но аз не можех да я оставя да се измъкне от ръцете ми. Така че направих лек обход и лека-полека я заведох до вратата и я накарах да я бутне със задника си. Заключих вратата с едната си свободна ръка, а след това се придвижихме към средата на стаята, със свободната си ръка си разкопчах дюкяна, извадих кура си и го приготвих. Тя бе толкова сънлива, че бе все едно да го правиш с автомат. Освен това личеше си, че идеята да бъде наебана полузаспала ѝ харесва. Единственият проблем бе, че с всеки мой тласък се разсънваше. А идвайки в съзнание, ставаше все по-уплашена. Трудно бе да изчисля как отново да я приспя, без да загубя едно добро ебане. Успях да я бутна върху дивана, без да се изхлузи, а тя вече бе адски възбудена и се гърчеше и въртеше като змиорка. От мига, в който бях започнал да я ръгам, нито веднъж не си отвори очите. Непрекъснато си повтарях "египетско ебане... египетско ебане", за да не се изпразня веднага.