– Хайде – казах аз – говори. Говори, свали си го от сърцето продължихме да вървим нагоре-надолу по ливадите и все едно вървяхме под водата. Мъглата бе станала толкова гъста, че едва различавах чертите на лицето му. Той говореше тихо и безумно.
– Знаех си, че ще се случи – говореше той, – прекалено прекрасно бе, за да продължи дълго.
Нощта преди да се разболее, имал сън. Сънувал, че е изгубил себе си,
– Вървях напосоки в тъмното и виках името си. Спомням си, че стигнах до мост и когато погледнах надолу към реката, видях, че се давя. Скочих от моста надолу с главата и когато изплувах, видях Йета да плува под моста. Тя беше мъртва – тогава внезапно добави: – Беше вътре вчера, нали, когато чуках на вратата? Знаех, че си там, но не можех да си тръгна. Знаех, че Йета умира и исках да бъда с нея, но ме бе страх да отида сам – не казах нищо и той продължи да разказва.
– Първото момиче, което обичах, умря по същия начин. Бях почти дете и не можах да го преживея. Всяка вечер ходех на гробището и седях до гроба ѝ. Хората мислеха, че съм полудял. Сигурно съм бил луд. Вчера, когато стоях до вратата, спомените нахлуха в главата ми, аз бях отново в Трентън, на гроба ѝ, а до мен стоеше нейната сестра. Тя каза, че така не може да продължава, че ще полудея. Аз си помислих, че наистина съм луд и за да си го докажа, реших да направя нещо наистина налудничаво, затова ѝ казах, че не я обичам нея, а теб, после я придърпах отгоре си, започнахме да се целуваме, а накрая се наебахме, точно до гроба. Мисля, че това ме излекува, защото никога вече не отидох там и повече не си спомних за нея, до вчера, когато стоях пред вратата. Ако вчера те бях пипнал, щях да те удуша. Не знам защо се чувствах така, но ми се струваше, че си отворил гробницата и насилваш мъртвото тяло на момичето, което обичах. Идиотско, нали? И защо дойдох да те видя тази вечер? Може би, защото съм ти напълно безразличен... защото не си евреин и мога да говоря с теб... защото нищо не те интересува и си прав... Чел ли си "Бунтът на ангелите"?
В този момент стигнахме до алеята за велосипедисти, обграждаща парка. Светлините на булеварда плуваха в мъглата. Огледах го внимателно и разбрах, че не е на себе си. Почудих се дали мога да го разсмея. Освен това се страхувах, че ако го накарам да се засмее, никога няма да спре. Така започнах да говоря наслуки, първо за Анатол Франс, а после за други писатели и накрая, когато почувствах, че го губя, внезапно превключих на генерал Иволгин и тук той започна да се смее, това дори не бе смях, а кикот, зловещ кикот, като на петел, чиято глава е на дръвника. Толкова му стана зле, че трябваше да спре и да се хване за корема, сълзи течаха от очите му, а между кикотните пристъпи той избухваше в ужасни сърцераздирателни ридания.
– Знаех, че добре ще ми се отрази срещата с теб – изломоти той, когато и последният пристъп заглъхна. – Винаги съм казвал, че си откачено копеле... Ти самият си еврейско копеле, само че не го знаеш... А сега, копеле, ми кажи как беше вчера? Успя ли? Не ти ли казах, че много става? И знаеш ли с кого живее? Господи, късмет си извадил, че не те е спипал. Тя живее с един руски поет и ти го познаващ. Веднъж ви запознах в кафене "Роял". По-добре внимавай да не надуши нещо. Ще те изкърти от бой... а след това ще напише прекрасна поема за случая и ще ѝ я изпрати с букет рози. Така е, познавам го от анархистката колония в Стелтън. Баща му бил нихилист. Цялото семейство са луди. А между другото, по-добре се прегледай. Мислех оня ден да ти кажа, но не знаех, че ще действаш толкова бързо. Може би има сифилис. Не се опитвам да те уплаша, просто ти казвам за твое добро...
Този изблик мой наистина го успокои. Опитваше се да ми каже по своя крив еврейски начин, че съм му симпатичен. За да направи това, той първо трябваше да разруши всичко около мен – съпругата ми, работата, приятелите, "оная негреса", както наричаше Валеска, и така нататък.
– Мисля, че един ден ще бъдеш велик писател – каза той. – Обаче – добави злобно – първо ще трябва да страдаш малко. Имам предвид наистина да страдаш, защото ти все още не знаеш какво значи тази дума. Само си мислиш, че си страдал. Първо трябва да се влюбиш. Оная негреса... нали не си вярваш наистина, че си влюбен в нея? Оглеждал ли си някога задника ѝ... как се разплува? След пет години ще прилича на делва. Страхотна двойка ще бъдете, ще се разхождате по улицата, а след вас върволица негърчета. За Бога, бих предпочел да се ожениш за еврейско момиче. Ти няма да я цениш, естествено, но ще е добре за теб. Имаш нужда от нещо, което да ти даде стабилност. Ти прахосваш енергията си. Защо се влачиш с всичките онези тъпи, копелета, приятелите ти? Като че ли имаш невероятен талант да се събираш с най-неподходящите хора. Защо не се заемеш с нещо полезно? Мястото ти не е на тази служба, би могъл да си голям човек някъде. Може би профсъюзен водач... Не знам точно. Но първо трябва да се отървеш от злата си жена. Просто не мога да разбера как човек като теб се е оженил за такава кучка? Как беше – просто чифт димящи яйчници? Слушай, знаеш ли к'ъв е твоят проблем? В мозъка ти няма нищо друго освен секс... Не, не е и това. Не, ти си умен, притежаваш страст и ентусиазъм... но изобщо не ти пука какво правиш или какво става с теб. Ако не беше такова романтично копеле, бих се заклел, че си евреин. При мен е различно – аз никога не съм имал перспективи пред мен. А ти носиш нещо у себе си, само да не беше толкова мързелив да го извадиш на бял свят. Когато те слушам да говориш, понякога си мисля: само ако можеше да го напише на хартия! Хай, ами ти можеш да напишеш книга, която да накара Драйзър да се засрами. Ти си различен от американците, които познавам. Не принадлежиш към този свят и това е добре. Освен това си малко откачен, Предполагам, го знаеш. Но някак положително. Знаеш ли, преди малко, ако някой друг ми бе говорил по този начин, щях да го убия. Мисля, че си ми симпатичен точно заради това, защото не се опита да ми съчувстваш. Не съм толкова глупав, че да очаквам от теб съчувствие. Ако бе казал една фалшива дума тази вечер, щях наистина да полудея. Знам. Бях на ръба. Когато започна да говориш за генерал Иволгин, помислих за миг, че е свършено с мен. Това ме кара да мисля, че в теб има нещо... това бе наистина хитро! Искам да ти кажа нещо... Ако скоро не се вземеш в ръце, ще се скапеш. У теб има нещо, което те яде. Не знам какво е, ама мен не можеш ме излъга. Познавам те до дъното на душата ти. Знам, че нещо те е хванало за гушата, и това не е нито жена ти, нито работата, нито дори оная негреса, в която си въобразяваш, че си влюбен. Понякога си мисля, че си се родил в неподходящо време. Слушай, не искам да си мислиш, че те превръщам в някакъв идол, но наистина има нещо в това, което казвам... Ако вярваше малко повече в себе си, можеше днес да си най-великият човек на света. Дори нямаше да е нужно да си писател. Можеше да си новият Исус Христос според мен. Не се смей, наистина го мисля. Нямаш ни най-малка представа за способностите си... Ти си абсолютно сляп за всичко, освен за желанията си. Не знаеш какво искаш. Не знаеш, защото никога не се замисляш. Оставяш хората да ти се качват на главата и да те използват. Ти си глупак, пълен идиот. Ако имах една десета от това, което имаш, щях да преобърна света. Мислиш си, че говоря безумства? Слушай тогава... Никога не съм бил по-нормален от сега. Когато дойдох да те видя тази вечер, мислех, че ще се самоубия. Няма особено значение дали съм го направил или не. Но както и да е, сега не виждам смисъл в това. Това няма да ми я върне. Аз съм роден без късмет. Където и да ида, нося нещастие. Но все още не искам да се предавам... Първо искам да направя нещо добро на този свят. Това може и да ти звучи глупаво, но е истина, бих искал да направя нещо за другите...