[9], защото все още не е време за вечеря и перисталтичен бяс завладява горното дебело черво, хипогастричната област, пъпния и постхипофизния издатък. Живи сварени, омарите плуват в лед, не молят за пощада, но и не щадят, просто неподвижни и немотивирани сред заледените води на скуката от смъртта – животът се носи край витрината, заглушен сред пустошта, тъжен скорбут изяден от птомаин, замръзналото стъкло на витрината реже като нож, чисто и без остатък.
вернуться
ad astra (дат.) – към звездите (Бел. ред.)