И аз влизам съгласно инструкциите – на пръсти, давам шапката си на гардероб, изпикавам се малко, както си му е редът, след това бавно се качвам по стълбите и пред очите ми се появяват момичетата, всички облечени в ефирни рокли, напудрени, парфюмирани, изглеждат свежи и бодри, но вероятно умират от досада и краката им са уморени. Във всяка и на всяка, докато си се мотая наоколо, аз въображаемо ѝ го слагам. Мястото просто гъмжи от путки и ебане и затова с основание съм сигурен, че ще открия тук моя стар приятел Макгрегър. Чудесно е, че вече не мисля за състоянието на света. Споменавам го, защото за миг, тъкмо когато изучавах един сочен задник, отново ме обсеби. За малко отново да изпадна в транс. Мислех си, Господи, помогни ми, може би трябва да си тръгна, да си отида вкъщи и да започна книга. Ужасяваща мисъл! Веднъж прекарах цяла вечер седнал на един стол – не виждах нищо и не чувах нищо. Сигурно съм написал една доста дебела книга, преди да се събудя. По-добре изобщо да не сядам. По-добре да продължа да бръмча. Хенри, това, което трябва да направиш, е да дойдеш някой път тук с много кинти и да се оставиш на събитията. Имам предвид сто или двеста долара, да ги профукаш като цар и да казваш "да" на всичко. Оная надменната, дето е като статуя, бях сигурен, че ще се гърчи като змиорка, ако ѝ бутнеш добре. Да предположим, че каже – двайсет долара! и можеш – да кажеш Добре! Да предположим, че можеш да кажеш – Слушай, долу е колата ми... Дай да отидем до Атлантик сити за няколко дни. Хенри, няма никаква кола и никакви двайсет долара. Не сядай... продължавай да се движиш.
Заставам на парапета, ограждащ дансинга и ги гледам как се носят. Това не е безобидно развлечение... това си е сериозна работа. На всеки край на дансинга има табела, на която пише "Не се разрешава неприлично танцуване". Много добре. Няма вреда от това да поставиш надписи в края на дансинга.
В Помпей може би са закачали изправен фалос. Това е американският начин. Означава същото. Не трябва да мисля за Помпей, защото отново ще седна да пиша книга. Продължавай да се движиш, Хенри, съсредоточи се върху музиката. Продължавам да опитвам да си представя колко прекрасно би било, ако имах пари за цял куп входни билети, но колкото повече се мъча, толкова повече затъвам. Накрая стоя нагазил до коленете в лавата и отровният газ ме задушава. Не лавата е убила помпейците, а отровният газ, който предшествал изригването. Затова лавата ги е хванала в такива странни пози, със свалени гащи. Ако внезапно Ню Йорк бъде уловен така – какъв музей би станал! Моят приятел Макгрегър, застанал на умивалника, си жули кура... абортаджиите от Ист Енд с кървави ръце... монахините, полегнали в леглото, се мастурбират взаимно... водещият търга с будилник в ръка... телефонистките над телефонните централи... Дж. П. Морганана, седнал на тоалетната чиния, невъзмутимо си бърше гъза... биячи с гумени маркучи изтръгват показания... стриптизьорки свалят и последната част от облеклото си...