Макси Шнадиг, верния приятел на Люк, застанал на гроба с голям венец или може би хвърлящ шепа пръст върху ковчега точно когато го спускат. Някак това изглеждаше прекалено глупаво да бъде разказано с думи. Не знам защо трябва да изглежда толкова нелепо, но е така. Макси бе глупавичък. Търпях го само; защото можех от време на време да взимам заем от него. А освен това имаше сестра на име Рита. От време на време приемах поканите му да отида на гости в дома му, като се правех, че се интересувам от брат му, който бе психично болен. Винаги яденето бе хубаво, а освен това малоумният брат бе истински майтап. Приличаше на шимпанзе и говореше като шимпанзе. Макси бе прекалено простодушен, за да разбере, че всъщност аз се забавлявах – той си мислеше, че се интересувам искрено от брат му.
Бе една прекрасна неделя и аз, както обикновено, имах в джоба си четвърт долар. Поразходих се, чудейки се откъде да намеря пари. Не че бе трудно да измуфтя малко кинти, но въпросът бе да ги взема и да изчезна, без да ме утрепят от досада. Сещах се поне за дузина познати в махалата, които биха ми заели, без дума да кажат, но това щеше да означава дълъг разговор после – за изкуство, религия, политика. Другото нещо, което съм правил хиляди пъти, когато съм бил в затруднение, бе да посетя телеграфните офиси, преструвайки се, че правя приятелско посещение и инспекция, а после в последната минута да им предложа да бръкнат в касата за някой и друг долар до утре. Това щеше да изисква време и още по-ужасни разговори. Разсъждавайки хладно и пресметливо, реших, че най-доброто решение е моят малък приятел Кърли в Харлем. Ако Кърли нямаше пари, щеше да ги свие от портмонето на майка си. Знаех, че мога да разчитам на него. Той, разбира се, щеше да пожелае да ме придружи, но аз винаги можех да измисля начин да се измъкна, преди да е свършила вечерта. Той бе още хлапе и не се налагаше да си твърде деликатен с него.
Това, което харесвах у Кърли, бе, че макар и хлапе на седемнайсет, той не притежаваше абсолютно никакво морално чувство, никакви скрупули, никакъв срам. Той бе дошъл при мен като момче на четиринайсет да търси работа като куриер. Родителите му, които тогава бяха в Южна Америка, го бяха натоварили на кораб и изпратили в Ню Йорк под грижите на една негова леля, която незабавно го бе прелъстила. Той никога не бе ходил на училище, защото родителите му непрекъснато пътували, ходели по панаирите и гепвали това-онова, както той се изрази. Бащата бил в затвора няколко пъти. Между другото, не бил истинският му баща. Та така, когато Кърли дойде при мен, беше още момче и се нуждаеше от помощ, а най-вече от приятел. В началото си помислих, че мога да направя нещо за него. Всички от пръв поглед го харесваха, особено жените. Той стана любимец на офиса. Не след дълго обаче разбрах, че е непоправим – в най-добрия случай бе с манталитета на умен престъпник. Все пак ми бе симпатичен и продължих да правя каквото мога за него, но му нямах никакво доверие, когато не бе пред очите ми. Мисля, че го харесвах точно защото нямаше никакво чувство за чест. Би направил всичко на света заради мен и същевременно би ме предал. Не можех да го коря за това... беше ми забавно. Още повече, че той не го криеше. Просто не можеше иначе. Например, леля му Софи. Той казваше, че го е прелъстила. Истина е! Добре, любопитното е, че той се бе оставил да го прелъсти, докато двамата четели Библията. Колкото и да бе млад, бе осъзнал, че леля му Софи има нужда от него в това отношение. И така той се оставил да бъде прелъстен, както каза, а след това, като го поопознах, ми предложи да ме уреди при нея. Стигна дотам, че започна да я изнудва. Когато му трябваха пари, отиваше при нея и ги измуфтваше – чрез лукави заплахи, че ще я разкрие. С най-невинен израз на лицето. Удивително напомняше на ангел с големите си светли очи, които гледаха прямо и искрено. Винаги готов да направи нещо за теб – почти като вярно куче. А после, когато е спечелил доверието ти, бе достатъчно хитър, за да те накара да изпълняваш малките му прищевки. Без да е необикновено интелигентен. Лукава интелигентност на лисица и пълната безсърдечност на чакал. Изобщо не се изненадах впоследствие, когато по-късно този следобед научих, че се бе занимавал с Валеска. След Валеска оправил братовчедката, която вече бе дефлорирана и имаше нужда от същество от мъжки пол, на което да разчита. А след това се прехвърлил на джуджето, което си било свило малко уютно гнезденце у Валеска. Джуджето го заинтересувало, защото имало напълно нормална путка. Той нямал намерение да прави нищо с нея, защото, както се изрази, тя била малка отблъскваща лесбийка, но веднъж се натъкнал на нея, докато се къпела, и така нещата се завъртели. Положението му било тежко, призна той, защото и трите го преследвали. Той най-много харесваше братовчедката, защото имала пари и с удоволствие се разделяла с тях. Валеска била прекалено затворена и освен това миришела прекалено силно. Изобщо вече му се повръщало от жени. Каза, че било грешка на леля му Софи. Дала му лош старт. Докато разказваше, ровеше из разни чекмеджета на бюрото си. Бащата е мръсно копеле, което трябва да бъде обесено, казва той, търсейки безрезултатно. Показва ми револвер с перлена дръжка... колко може да се вземе за това? Старецът не заслужава да умре от пистолет, би искал да го взриви с динамит. Опитвах се да разбера защо толкова много мрази бащата и излезе наяве, че момчето всъщност бе влюбено в майка си. Не можеше да понася мисълта, че онзи спи с нея. Да не искаш да кажеш, че го ревнуваш? Ако съм искал да знам истината, той нямал нищо против да спи с майка си. Защо не? Затова се оставил да бъде прелъстен от леля Софи... през цялото време мислел за майка си. Но не ти ли е кофти да ѝ бъркаш в портмонето, попитах аз. Той се изсмя. Парите не са нейни, парите са негови. И какво са направили те за мен. Винаги са ме гледали чужди хора. Първото, което ме научиха, бе как да мамя хората. Прекрасен начин за възпитание на едно дете...