Обяснявам му, че О'Рурк е от онези хора, така ужасно редки на тоя свят, които не обичат да създават проблеми на хората, ако могат. О'Рурк има детективски инстинкт и хъс само доколкото иска да знае какво става около него. Човешките характери се запечатват в главата му и там се картотекират завинаги, точно както бойното поле се запечатва в главите на военачалниците. Хората си мислят, че О'Рурк души и шпионира, че изпитва особено удоволствие, извършвайки тази мръсна работа за компанията. Но не е така. О'Рурк е по природа изследовател на човешката душа. Той улавя неща без никакво усилие и това се дължи, убеден съм, на особения начин, по-който гледа на света. А сега за теб;.. Изобщо не се съмнявам, че знае всичко за теб. Признавам, никога не съм го разпитвал, но смятам така, от въпросите, които от време на време ми задава. Може би просто иска да види докъде ще стигнеш, някоя вечер ще се срещнете случайно и той ще те покани да хапнете някъде. И като гръм от ясно небе ще те попита – помниш ли, Кърли, когато работеше в офиса SA, по времето, когато уволниха онзи чиновник еврейчето, задето пипа в касата? Спомням си, че ти тогава работеше след работно време, нали? Много интересен случай. Знаеш ли, така и никога не се разбра дали наистина е откраднал парите. Трябваше, естествено, да го уволнят, за небрежност, но не можем със сигурност да кажем, че е откраднал парите. Мисля си за този случай от доста време. Имам подозрения кой е взел парите, но не мога да съм абсолютно сигурен... И тогава може би ще те погледне хитро и рязко ще смени темата на разговора. Вероятно ще ти разкаже някаква история за един мошеник, който си мислел, че е много умен и че всичко ще му се размине. Той ще проточи дълго тази история специално за теб, докато не се почувстваш като на тръни. В този момент на теб ще ги се иска да изчезнеш, но тъкмо когато искаш да си тръгнеш, той внезапно ще се сети за още един интересен случай и ще те помоли да го изчакаш още малко, докато си поръча още един десерт. И ще продължи така още три-четири часа, без да направи нито един явен намек, но през цялото време ще те изучава внимателно и накрая, когато си мислиш, че си свободен, тъкмо когато си стискате ръцете за довиждане и въздъхваш облекчено, той ще пристъпи към теб, ще постави огромното си стъпало между краката ти, ще те сграбчи за реверите, ще втренчи очи в теб и ще ти каже с тих, любезен глас – а сега виж какво, момченце, не смяташ ли, че е по-добре всичко да си признаеш? И ако си мислиш, че просто те шантажира, и можеш да се престориш на невинен и да си тръгнеш, жестоко се лъжеш. Защото, ако стигнете дотук и той ти каже да си признаеш, той говори професионално и нищо на света не може да го спре. Ако се стигне дотам, ти препоръчвам да си признаеш абсолютно всичко, до последното пени Той няма да ми каже да те уволня, нито ще те заплашва със затвор – просто кротко ще ти предложи да спестяваш по малко всяка седмица и да му го даваш. Никой не може да постъпи по-мъдро. Вероятно дори няма да ми каже. Той е много деликатен за тези неща.
– А ако предположим – казва внезапно Кърли, – ако му кажа, че съм откраднал парите, за да ти помогна? Тогава i какво? – и той започва истерично да се смее.
– Не мисля, че О'Рурк ще ти повярва – отговорих аз спокойно.
– Можеш да опиташ, разбира се, ако мислиш, че така можеш да отървеш кожата. Но мисля, че по-скоро ще има обра тен ефект. О'Рурк ме познава... знае, че няма да ти разреша да направиш подобно нещо.
– Но ти точно това напрани.
– Не съм казвал да го правиш. Ти си го направил без моето знание. Това е съвсем различно. Освен това можеш ли да докажеш, че съм приел от теб пари? Не ти ли се струва, че е нелепо да обвиняваш мен, човека, отнесъл се приятелски с теб, човека, който те е уредил на тази работа? Кой ще ти повярва? Не и О'Рурк. Освен това още не те е сгащил. Защо се тревожиш предварително? Може би ще започнеш малко по малко да връщаш парите, преди да те е пипнал. Направи го анонимно.
Кърли напълно се скапа. В бюфета имаше малко ракия, която старецът му си пазеше като резерв, и аз му предложих да пийнем малко за тонус. Докато пиехме, внезапно ми хрумна, че Макси бе казал, че ще бъде в дома на Люк, за да изкаже съболезнованията си. Сега бе моментът да пипна Макси. Той щеше да е изпълнен с лигава сантименталност и можех да му надрънкам к'ви ли не глупости. Можех да кажа, че бях дръпнат и груб по телефона, защото съм в затруднено положение, защото не знам към кого да се обърна да ми помогне с десет долара, които ужасно ми трябват. Същевременно мога да успея да си уредя среща с Лоти. Мислейки за това, неволно се усмихнах. Ако Люк само можеше да види що за приятел съм. Най-трудното щеше да бъде да се приближа до ковчега, вперил печален поглед в Люк. Да не взема да се разсмея!