С изтънчеността, която носи зрялата възраст, миризмите избледняват, за да бъдат заменени само с една, лесно различима, запомняща се, доставяща явно удоволствие – миризмата на путка. По-точно миризмата, която остава по пръстите след като си си играл с жена, защото ако никой не го е забелязал, тази миризма е по-приятна, може би защото носи със себе си парфюма на миналото време, а не точно мириса на самата путка. Но този мирис, който принадлежи на зрялата възраст, е съвсем слаб, сравнен с миризмите, свързани с детството. Това е ухание, което се изпарява почти така бързо както въображението, както действителността. Човек може да си спомни много неща за жената, която е обичал, но е трудно да си спомниш миризмата на путката ѝ – дори с относителна сигурност. Миризмата на мокра коса, от друга страна, на женска мокра коса, е много по-силна и трайна – защо – не знам. Спомням си дори сега, след почти четиридесет години, миризмата на косата на леля ми Тили, след като я измиеше с шампоан. Това винаги ставаше в кухнята, която винаги бе свръхзатоплена. Обикновено това се случваше в събота, в късния следобед, по време на приготовленията за бал, което означаваше още едно изключително събитие – появяването на кавалерийски сержант с много красиви жълти ленти по униформата, изключително красив сержант, който дори и в моите очи бе твърде строен, мъжествен и интелигентен за такава олигофренка като леля ми Тили. И така, тя седеше на едно малко столче до кухненската маса и сушеше косата си с кърпа. До нея се намираше лампа с опушено шише, а до лампата маша, чийто вид по необясними причини ме изпълваше с омраза. Обикновено на масата бе подпряно и малко огледалце. Виждам я как гримасничи, докато изстисква черните точки от носа си. Тя бе жилесто, грозно, малоумно същество с два огромни предни зъба, които ѝ придаваха конски вид, когато разтеглеше устни в усмивка. Миришеше на пот дори и след като се изкъпеше. Но миризмата на косата ѝ – тази миризма никога няма да забравя, защото тази миризма някак е свързана с омразата и презрението ми към нея. Тази миризма, докато косата се сушеше, бе като миризмата, която се издига от дъното на блато. Имаше две миризми – едната на мокра коса, а другата на същата коса, хвърлена в печката и избухнала в пламъци, освен това имаше сплъстени топчета коса, които идваха от гребена ѝ, а те бяха примесени с пърхот и пот от скалпа ѝ, който бе мръсен и мазен. Стоях до нея и я наблюдавах и се чудех какво ли ще бъде на бала и как ли ще се държи тя. Когато се нагласеше, тя ме питаше дали не изглежда красива и дали я обичам и аз, естествено, отговарях да. Но след това в клозета, който бе в коридора, точно до кухнята, аз седях сред треперливата светлина на горящата свещ, поставена на перваза на прозореца, и си казвах, че тя изглежда налудничаво. Когато излезеше, аз вземах машата за коса, помирисвах я, затварях я. Тя ме отвращаваше и очароваше – като паяк. Всичко в тази кухня ме очароваше. Въпреки че така добре я познавах, никога не можах да я завладея. Едновременно бе така публична и толкова интимна. Там в събота се къпех в голямо тенекиено корито. Там трите сестри се къпеха и кипреха. Там дядо заставаше пред умивалника и се миеше до кръста, а след това ми подаваше обувките си да ги лъсна. Там стоях през зимата и наблюдавах как се стеле снега, наблюдавах го тъпо, безчувствено, все едно бях в утробата и слушах как шурти водата, докато майка ми седи върху тоалетната чиния. Именно там се провеждаха тайните задушевни разговори, плашещи, злокобни сеанси, от които те винаги излизаха с кисели, мрачни физиономии и със зачервени от плач очи. Защо се затваряха в кухнята, така и не разбрах. Но винаги по време на тези тайни сбирки, докато се пазаряха за някакво завещание или се чудеха как да се отърват от беден роднина, вратата внезапно се отваряше и се появяваше гост, при което атмосферата рязко се променяше. Променяше се коренно и светкавично, искам да кажа, все едно изпитваха дълбоко облекчение от факта, че някаква външна сила се е намесила, за да им спести ужаса от проточилия се задушевен разговор. Спомням си сега, че като видех вратата да се отваря и някой неочакван гост да надниква, сърцето ми подскачаше от радост. Скоро след това ми даваха голяма стъклена кана и ме праща ха до кръчмата на ъгъла, където подавах каната през малкото прозорче на семейния вход и изчаквах, докато ми я върнеха преливаща от пяна. Това пътешествие до ъгъла за кана бира бе експедиция с абсолютно неизмерими размери. Първо бе бръснарницата, точно до нас, където бащата на Стенли практикуваше професията си. Много пъти, тъкмо когато профучавах покрай витрината, изпратен до някъде, виждах как бащата на Стенли го налага с каиша за точене на бръснача – гледка, от която ми кипваше кръвта. Стенли бе най-добрият ми приятел, а баща му бе само един пиян поляк. Една вечер обаче, като профучах с каната, за най-голямо мое удоволствие видях как един друг поляк заколи бащата на Стенли с бръснач. Видях го как пристъпва заднешком през вратата, от врата му шуртеше кръв, а лицето му бе бяло като платно. Той се строполи на тротоара, като се гърчеше и стенеше, и си спомням, че го наблюдавах минута-две, а след това продължих по пътя си, като се чувствах абсолютно удовлетворен и щастлив. Стенли се бе измъкнал по време на свадата и ме придружи до кръчмата. И той се радваше, макар и да го бе страх. Когато се върнахме, пред бръснарницата имаше спряла линейка, те го вдигнаха и го поставиха на носилка – лицето и вратът му бяха покрити с чаршаф. Понякога се случваше покрай къщата да мине любимото хористче на преподобния отец Карол. Това бе събитие от първостепенна важност. Момчето бе по-голямо от всички нас и бе женка, педераст по природа. Дори походката му ме вбесяваше. Щом някой го зърнеше, новината бързо се разпространяваше и преди да е стигнал до ъгъла, го обграждаше банда момчета, всички доста по-малки от него, които го дразнеха и имитираха, докато той накрая избухваше в плач. Тогава се нахвърляхме отгоре му като глутница вълци, събаряхме го на земята и разкъсвахме дрехите му. Срамна работа, но така се чувствахме добре. Никой не знаеше какво е педераст, но каквото и да бе, ние бяхме против. По същия начин бяхме срещу китайците. Имаше един китаец от пералнята