Чудото и тайнството на живота, които се задушават у нас, когато станем съзнателни членове на обществото! Когато накрая ни пратиха да работим, светът бе много малък и ние живеехме в покрайнините му, на границата на непознатото. Малък гръцки свят, който въпреки това бе достатъчно дълбок, за да дава възможност за най-различни вариации, най-различни приключения и размисли. И все пак не чак дотам малък, тъй като съдържаше в резерв безкрайни потенциални възможности. Нищо не спечелих от уголемяването на моя свят, напротив, загубих. Искам да ставам все по-голямо и по-голямо дете и да мина отвъд границите на детството, но от другата страна. Искам да тръгна директно срещу нормалния път на развитие, да премина в свръхинфантилна сфера на битието, която да бъде абсолютно безумна и хаотична, но не безумна и хаотична като света около мен. Аз бях възрастен, баща и съзнателен член на обществото. Печелех си насъщния. Бях се пригодил към свят, който никога не е бил мой. Искам да се отскубна от този уголемен свят и да застана на границата на незнайното, което ще превърне този бледен, едностранен свят в сянка. Искам да мина отвъд отговорността на бащинството към безотговорността на анархистичния човек, който не може да бъде насилен, измамен, приласкан, подкупен, оклеветен. Искам мой водач да бъде Оберон, нощният ездач, който под разперените си черни крила елиминира и красотата, и ужаса на миналото. Искам да полетя към вечната зора със стремглавост и безпощадност, които не оставят място за угризения, съжаление или покаяние. Искам да надмина човека-изобретател, който е проклятието на земята, за да застана отново пред непреодолимата дълбина, през която и най-силните криле не могат да ме пренесат. Дори и ако трябва да стана див, природен парк, населен единствено от безделни мечтатели, не трябва да остана тук в подредената безплодност на живота на отговорния, възрастен човек. Трябва да го направя заради спомена за един живот, несравним с живота, който ми бе обещан, заради спомена за едно детство, задушено и смазано по взаимното съгласие на предалите се. Всичко, което са създали татковците и майките, аз го отхвърлям. Аз отивам в свят, по-малък дори от стария елински свят, връщам се в свят, който винаги мога да докосна с протегнати ръце, света на това, което знам, виждам и познавам от миг на миг. Всеки друг свят би бил безсмислен за мен, а освен това чужд и враждебен. Прекосявайки отново първия светъл свят, който познавах като дете, аз не желая да оставам там, а да се върна към един още по-светъл свят, от който съм избягал. Какво представлява този свят аз не знам, дори не съм сигурен, че ще го намеря, но това е моят свят и нищо друго не ме интересува.