Първото надникване, първото осъзнаване на смелия нов свят, дойде от срещата ми с Рой Хамилтън. Бях на двайсет и една, може би най-ужасната година в целия ми живот. Толкова бях отчаян, че реших да напусна дома си. Мислех и говорех само за Калифорния, където възнамерявах да започна живота си наново. Така силно мечтаех за тази нова обетована земя, че когато по-късно се върнах от Калифорния, смътно си спомнях онази Калифорния, която видях, а мислех и говорех за онази Калифорния за която бях мечтал. Точно преди да замина, срещнах Хамилтън. Той бе половин брат на Макгрегър, с когото съвсем наскоро се бяха запознали, тъй като Рой, който бе прекарал по-голямата част от живота си в Калифорния, през цялото време е бил под впечатлението, че истинският му баща е Хамилтън, а не Макгрегър. Всъщност бе дошъл на изток именно с цел да разплете загадката около рождението си. Животът с Макгрегър очевидно не го беше приближил до разкриването на тайната. Всъщност той изглежда още повече се бе объркал след запознанството си с човека, който би трябвало да е законният му баща. Той бе объркан, както по-късно ми призна, защото у никой човек не можел да открие някаква прилика с човека, за който се смятал. Може би именно този болезнен проблем, да реши кого да приеме за свой баща, бе стимулирал развитието на собствения му характер. Казвам това, защото в мига, когато се запознахме, почувствах, че се намирам пред човек, какъвто не бях срещал дотогава. Подготвен бях от описанието, което му направи Макгрегър, да срещна доста "странен" субект, а "странен" в устата на Макгрегър означаваше леко откачен. Той наистина бе странен, но така определено нормален, че веднага се почувствах екзалтиран.
За първи път разтоварях с човек, който проникваше под значението на думите и стигаше до същността на нещата. Чувствах, че говоря с философ, не философ подобен на онези, които бях срещал в книгите, а човек, който философстваше непрестанно – и който живееше според философията, която изповядва. Искам да кажа, че нямаше някаква теория, освен да прониква до самата същност на нещата и в светлината на всяко свежо откровение така да изживее живота си, че дисхармонията между разкрилите му се истини и тяхното реализиране в действителност да е минимална. Естествено, поведението му бе странно за тези около него. Но не бе странно за онези, които го познаваха по Западното крайбрежие, където, както той каза, е в свои води. Там очевидно го смятаха за по-висше същество и го слушаха с дълбоко уважение, дори страхопочитание.
Срещнах се с него в разгара на една битка, за смисъла на която си дадох сметка чак много години по-късно. По онова време не разбирах важността, която той придаваше на откриването на истинския си баща. Всъщност аз дори се шегувах с него, защото ролята на бащата означаваше малко за мен, това се отнасяше и за майката. В Рой Хамилтън виждах парадоксалната битка на един човек, който вече се е еманципирал и все пак иска да установи здрава биологична връзка, от която няма абсолютно никаква нужда. Този вътрешен конфликт, свързан с истинския баща, по ирония го бе превърнал в свръх – баща. Той бе учител и пример за мен. Достатъчно бе да си отвори устата, за да осъзная,че съм изправен пред мъдрост, коренно различна от всичко, с което до този момент бях свързвал тази дума. Лесно бе да го категоризираш и отхвърлиш като мистик, защото той несъмнено беше такъв, но той бе първият мистик, когото срещах и който бе стъпил здраво на земята. Той бе мистик, който знаеше как да създава практични неща, в това число сонда, която бе изключително необходима в нефтената промишленост и която по-късно му донесе цяло състояние. Заради метафизичните приказки никой по онова време не обърна внимание на това много практично изобретение. Смяташе се за една от многото му откачени идеи.