Когато светът отлита на крилата на последното глухо похъркване, виждам, че вратата се отваря и влиза Гроувър Уотръс.
– Бог да те благослови! – казва той, влачейки сакатия си крак. По това време той е съвсем млад човек и е открил Бог. Има само един Бог и Гроувър Уотръс го открил и нищо повече не останало да се каже, освен че всичко трябва да бъде казано отново с новия Богоезик на Гроувър Уотръс. Този бляскав нов език, който Бог бе създал специално за Гроувър Уотръс, невероятно много ме интригува, първо, защото винаги съм смятал Гроувър Уотръс за безнадежден тъпак, и второ, защото забелязвам, че няма тютюневи петна по сръчните му пръсти. Когато бяхме деца, Гроувър Уотръс живееше до нас. От време на време ме посещаваше, за да се упражняваме да свирим на четири ръце. Макар да бе само на четиринайсет или петнайсет, пушеше като комин. Майка му нищо не правеше, защото Гроувър бе гений, а един гений трябва да има свобода, особено когато е имал нещастието да се роди със сакат крак. Гроувър бе от ония гении, които процъфтяват сред мръсотия. Не само имаше никотинови петна по пръстите, но и мръсни черни нокти, които се чупеха от часовете упражнения и принуждаваха младия Гроувър да ги откъсва със зъби – пленителна гледка.
Гроувър Уотръс плюеше парчета нокти заедно с парченца тютюн, заклещили се между зъбите му. Това бе възхитително и стимулиращо. Цигарите изгаряха дупки в пианото и, както забеляза майка ми, замърсяваха клавишите. Когато си тръгнеше, стаята вонеше като склад на погребално бюро. Вонеше на фасове, пот, мръсно бельо, ругатните му и сухата горещина, останала от отзвучаващите ноти на Вебер, Берлиоз, Лист и сие. Вонеше също така на възпаленото му ухо и прогнилите му зъби. Вонеше на хленченето и мрънкането на майка му. Собствената му къща бе обор, божествено подходяща за гениалността му, но дневната на нашата къща бе като чакалнята на служба за ипотеки, а Гроувър бе простак, достатъчно невъзпитан, за да не си избърше дори краката, преди да влезе. През зимата носът му течеше като чешма, а Гроувър бе твърде погълнат от музиката, за да го избърше и студеният му сопол се проточваше, докато стигне устните му, където го изсмукваше с много дългият му обложен език. Това добавяше към приповдигнатата музика на Вебер, Берлиоз, Лист и сие пикантен сос, който правеше тези кухи агенти смилаеми. Всяка втора дума на устата на Гроувър бе псувня, най-любимият му израз беше – "Не мога да я докарам тази шибания!" Понякога така се вбесяваше, че удряше с юмруци по пианото като обезумял. Тогава гениалността му намираше погрешно проявление. Майка му всъщност придаваше на тези гневни изблици голямо значение. Те потвърждаваха, че у него има нещо. Другите хора просто казваха, че Гроувър е непоносим. Много му прощаваха заради сакатия му крак. Гроувър бе достатъчно гаден, за да използва своя недъг, когато много искаше нещо, започваше да го боли кракът. Само пианото нямаше никакъв респект към недъгавия му крайник. Следователно пианото бе нещо, което трябваше да се псува, рита и да се разбие на парчета. От друга страна, ако бе в добра форма, можеше да прекара часове пред пианото. Просто не можеше да го откъснеш. В тези случаи майка му заставаше на полянката пред къщата ѝ причакваше съседите с цел да изтръгне ог тях някоя похвална дума. Тя така се захлаеваше по "божественото" свирене на сина си, че забравяше да сготви вечеря. Баща му, който работеше по каналите, обикновено се прибираше вкъщи сърдит и умрял от глад. Понякога директно се качваше във всекидневната и изхвърляше Гроувър от стола до пианото.
Той самият притежаваше доста мръсен речник и когато го използваше върху гениалния си син, на Гроувър не му оставаше много-много какво да каже. Според стареца му Гроувър бе просто мързеливо копеле, което вдигаше много шум. От време на време заплашваше, че ще изхвърли шибаното пиано през прозореца и Гроувър заедно с него. Понякога майка му бе достатъчно безразсъдна да се намеси в тези грозни сцени, тогава той я удряше и ѝ казваше да си ебе майката. Имаше моменти на слабост, разбира се, и в такова настроение питаше Гроувър какво дрънка, и когато последният кажеше например: