– Ами Патетичната соната!
Дъртият негодник казваше:
– Какво, по дяволите, означава това? Защо, за Бога, не ми го кажете на обикновен английски?
Гроувър се измъчваше от невежеството на баща си повече, отколкото от бруталността му. Той искрено се срамуваше от баща си и когато последният не бе наблизо, безжалостно му се подиграваше. Когато порасна, често намекваше, че нямало да се роди с недъг, ако баща му не бил такова мръсно копеле. Казваше, че сигурно баща му е изритал майка му в корема, докато е била бременна. Този предполагаем ритник явно се бе отразил на Гроувър по разнообразни начини, защото, когато стана млад мъж, както казах, той внезапно се обърна към Бога с такава страст, че носът не можеше да си издухаш пред него, без да поискаш разрешение от Всевишния.
Религиозността на Гроувър го обзе точно след срива на баща ми, затова си го спомних. Никой не бе виждал представител на семейство Уотръс от години и тогава, на фона на ужасно хъркане, така да се каже, се втурва Гроувър и сипе благословии и призовава Бог като свой свидетел, докато навива ръкави, за да ни избави от злото. Първото, което забелязах у него, бе промяната във външния му вид. Беше се изкъпал в кръвта на Агнеца: изглеждаше така безупречно чист, че от него се носеше аромат на парфюм. Речта му също се бе изчистила. Вместо диви ругатни, сега от устата му не излизаше нищо освен благословии и молитви. Той не водеше с нас разговор, а монолог, в който, ако имаше някакви въпроси, той сам им оттоваряше. Когато седна на предложения му стол, той каза с пъргавостта на заек, че Бог е пожертвал единствения си възлюбен Син, за да можем да се радваме на вечен живот. Искаме ли наистина този вечен живот, или просто ще се валяме в радостите на плътта и ще умрем, без да спасим душите си? Нелепо бе да споменеш израза "радостите на плътта" пред възрастна двойка, като единият от тях бе дълбоко заспал и хъркащ и изобщо не му обърна внимание. Той бе така жив и еуфоричен от първия изблик на Божествената всеопрощаваща благодат, че сигурно бе забравил за малоумието на сестра ми, защото, дори без да я попита как е започна да я залива с този религиозен брътвеж, към който тя бе напълно непричастна, защото, както казах, на нея ѝ хлопаха толкова дъски, та бе все едно да ѝ говориш за кълцан спанак. Фраза като "удоволствията на плътта" за нея означаваше нещо като хубав ден с червено чадърче. Можех да разбера от начина, по който стоеше на ръба на стола си и кимаше с глава, че само го чака да си поеме дъх, за да го уведоми, че пасторът – нейният пастор, който бе от Епископалната църква – скоро се е върнал от Европа и щели на направят панаир в мазето на църквата и тя щяла да си има малка будка, обзаведена със салфетки от пет и десет цента. Всъщност в мига, в който спря, тя а започна – за каналите на Венеция, за снеговете в Алпите, купа чешките каручки в Брюксел, прекрасния лебервурст в Мюнхен.
Тя не само бе религиозна, моята сестра, ами си беше абсолютно откачена. Гроувър тъкмо бе изръсил как е видял ново и небе и нова земя... защото първото небе и първата земя преминаха, каза той, мърморейки думите с нещо като истерично глисандо, за да се отърси от оракулската вест за новия . Йерусалим, който Господ е основал на земята, в който той,
Гроувър Уотръс, някога с мръсен език и загрозяван от сакат крак, е намерил мира и покоя на праведните. "Няма да има повече смърт...", започна да крещи той, когато сестра ми се наведе напред и съвсем невинно го попита дали иска да играе боулинг, защото пасторът тъкмо е инсталирал в мазето на църквата чудесна писта за боулинг и била сигурна, че ще се зарадва да види Гроувър, защото е прекрасен човек и е добър към бедните. Гроувър каза, че е грях да се играе боулинг и че той не принадлежи към никоя църква, защото църквите са безбожни. Той зарязал дори пианото, защото Бог имал за него по-висши неща. "Който побеждава, ще наследи тия неща" – добави той, "и аз ще бъда негов Бог и той ще бъде мой син."
Той отново спря, за да си издуха носа с красива бяла кърпичка, при което сестра ми се възползва от случая да му напомни, че едно време носът му винаги течеше, но той не си го бършеше. Гроувър достолепно я изслуша и след това отбеляза, че е бил излекуван от много лоши привички. Тук баща ми се събуди и като видя Гроувър в пълното си великолепие да стои до него, доста се стресна и известно време не бе сигурен дали Гроувър не бе видение от ужасен сън или халюцинация, но видът на чистата носна кърпичка го накара бързо да дойде на себе си
– А, ти ли си! – възкликна той. – Момчето на Уотръсови, ха! Какво, за Бога и всичко що е свято, правиш тук?
– Дойдох в името на Светая светих – каза невъзмутимо Гроувър. – Аз се пречистих чрез смъртта на разпятието и съм тук в сладкото име на Христос, за да бъдете спасени и да живеете в светлина, сила и слава.