Гроувър Уотръс може би никога няма да е известен, но той въпреки това е велик. Може би това е причината, за да пиша за него, просто защото имам достатъчно разум да осъзная, че Гроувър е достигнал до величие, въпреки че никой не го признаваше. Същевременно просто смятах, че Гроувър е безобиден фанатик, да, наистина, малко "откачен", както майка ми инсинуираше. Но всеки човек, овладял истината на сигурността, е малко откачен, а само тези хора са направили нещо за света. Другите хора, другите велики хора са поразрушили тук и там по нещо, но онези малцина, за които говоря, в които включвам и Гроувър Уотръс, са способни да разрушат всичко, за да може да оживее истината. Обикновено са родени с проблем, със сакат крак, така да се каже, и по странна ирония сакатият крак е единственото, което хората си спомнят. Ако човек като Гроувър бъде лишен от сакатия си крак, светът казва, че са го хванали бесните. Това е логиката на несигурността и плодовете са мизерията и нещастието. Гроувър бе единственото напълно щастливо същество, което някога съм познавал, и това е следователно малък паметник, който издитам в негова чест, памет на радостната му сигурност. Жалко, че трябваше да използва Христос за патерица, но от друга страна, има ли значение как човек достига до истината, щом се хвърля в истината и живее, както му повелява истината.
ИНТЕРЛЮДИЯ
Безпорядък е дума, която сме създали, за да назовем порядък, който не разбираме. Харесва ми да се занимавам с онзи период, когато нещата започваха да добиват форма, защото порядъкът, ако бъде правилно разбран, явно е бил изумителен. На първо място бе Хайми, Хайми краставата жаба и яйчниците на съпругата му, които от доста време гниеха. Хайми бе напълно обсебен ог гниещите яйчници на жена си. Това беше всекидневна тема за разговор. Изпревари очистителните хапчета и обложения език. Хайми се занимаваше със "сексуалните поуки", както той ги наричаше. Всичко, което казваше, водеше и тръгваше от яйчниците. Въпреки това той все още се чукаше с жена си – продължителни змиеподобни копулации, през време на които той изпушваше цигара или две, преди да се разкачат. Опитваше се да ми обясни как гнойта от гниещите яйчници я прави еблива като заек. Винаги е ставала за ебане, но сега бе по-добра отвсякога. Щом ѝ изрежеха яйчниците, не се знаеше какво ще стане. Тя очевидно също разбирала това. Ерго, еби до край! Всяка вечер, след като чиниите биваха измити, те се събличаха в малкия си кафезообразен апартамент и си лягаха като двойка змии. Няколко пъти се е опитвал да ми го обясни – начина, по който тя се ебе. Отвътре била като стрида, стрида с нежни зъбки, които го гризели. Понякога ги чувствал, все едно са в самата ѝ утроба, толкова било меко и мъхнато, а онези нежни зъбки гризели кура му и той летял към седмото небе. Често лежали закачени като ножица и гледали тавана. За да не свърши, си мислел за службата, за малките грижи, които го тормозят и човъркат. Между оргазмите мозъкът му се реел към други жени, така че когато тя отново го почнела, можел да си представя, че ебе чисто нова жена с чисто нова путка. Така заставал, че да може да гледа през прозореца, докато го правят. Бил станал такъв специалист, че можел да разсъблече жена, както си минавала по булеварда под прозореца им и да я отнесе в леглото. И не само това, ами наистина успявал да я постави на мястото на жена си, и всичко това – без да си го вади. Понякога ебял така че часове, без да се празни. "Защо да се прахосва!", казваше той.