Стив Ромеро, от друга страна, имаше страхотен проблем със задържането. Стив бе с бизонско телосложение и щедро пръскаше семето си. Понякога споделяхме впечатления, поседнали в едно китайско ресторантче на ъгъла до офиса. Атмосферата бе особена, може би защото нямаше вино. Може би заради странните малки черни гъби, които ни сервираха Все едно, не бе трудно да се захванем с темата. В часа, когато Стив се срещаше с нас, той вече бе свършил работа и беше взел душ. Бе чист отвън и отвътре. Почти съвършен човешки екземпляр. Не особено умен, но симпатяга, добър събеседник. Хайми, от друга страна, бе като прасе. Все едно сядаше на масата директно от блатата, където бе прекарал мърляв ден Мръсотията се ронеше от устните му като мед. Всъщност в неговия случай не можеш да го наречеш мръсотия, защото няма никаква друга съставка, с която можеш да го сравниш
Представляваше равна еднообразна течност, лепкава, лигава субстанция, направена изцяло от секс. Когато погледнеше към храната си, той виждаше в нея потенциална сперма. Ако времето бе топло, казваше, че е добро за ташаците. Ако вземеше тролей, знаеше предварително, че ритмичното поклащане на тролея ще стимулира апетита му, ще го надърви бавно и "лично", както той се изразяваше. Защо "лично", така и не разбрах, но такива му бяха думите. Той обичаше да излиза заедно с нас, защото беше доста сигурно, че ще забършем нещо прилично. Сам не се оправяше така добре. С нас получаваше разнообразие – гойски путки, казваше той. Обичаше гойски путки. Миришели по-сладко. Лесно се смеели... понякога по време на работата. Единственото нещо, което не можеше да понася, бе черни пички. Изумяваше и се отвращаваше, като ме виждаше с Валеска. Веднъж ме попита дали не миришела прекалено силно. Казах му, че така ми харесва – силно и ароматно с много сос около него. Той почти се изчерви. Удивително бе колко деликатен може да е за някои неща. Например за храна. Много бе придирчив. Може би етническа черта. Освен това беше безупречен по отношение на собствената си личност. Не можеше да понася и петънце по белите си ръкавели. Непрекъснато се решеше и вадеше джобното си огледалце, за да види дали между зъбите му няма останала храна. Ако откриеше троха, скриваше лицето си зад салфетка и я изтръгваше с четка за зъби с перлена дръжка. Яйчниците, естествено, не можеше да ги види. Нито можеше да ги помирише, защото съпругата му също бе безупречна кучка. По цял ден се къпеше, приготовлявайки се за вечерните брачни тайнства. Трагично бе значението, което придаваше на своите яйчници.
До деня, в който я приеха в болницата, тя бе нормален ебателен ешафод. Мисълта, че никога няма да може отново да се ебе, ужасно я плашеше. Хайми, разбира се, ѝ бе казал, че за него няма никакво значение, така или иначе... Бе прилепен за нея като змия, с цигара в уста, докато момичетата минаваха под прозореца, и му бе трудно да си представи жена, която повече нямаше да може да се ебе. Сигурен бе, че операцията ще бъде успешна. Успешна! Това означаваше, че ще се ебе още по-добре отпреди. Често ѝ казвал това, излегнат по гръб и вперил поглед в тавана.
– Да знаеш, винаги ще те обичам – казва той. – Ела малко насам, моля те... Да, така... чудесно. Та какво казвах? Д, да... ами, разбира се, защо трябва да се тревожиш за такива неща? Разбира се, че ще ти бъда верен. Моля те, малко по-бързо... Да, така е добре...
Разказваше ни за това в китайския ресторант. Стив умираше от смях. Стив не можеше да извърши такова нещо. Той бе прекалено честен – особено с жените. Затова нямаше никакъв късмет. Малкият Кърли например – Стив мразеше Кърли – онзи винаги получаваше, каквото искаше... Роден лъжец, роден измамник. Хайми също не харесваше много Кърли Казваше, че е безчестен, като, разбира се, имаше предвид паричните отношения. За такива неща Хайми бе много съвестен. Това, което особено го дразнеше, бе начинът, по който Кърли говореше за леля си. Доволно отвратително е да шибаш сестрата на собствената си майка, но да говориш за нея, все едно е вмирисано сирене, това бе прекалено за Хайми. Човек трябва да има известно уважение към жените, естествено, в случай, че не са курви. Ако е курва, това е друго. Курвите не са жени, Курвите са курви. Така гледаше Хайми на нещата.
Истинската причина за тяхната ненавист обаче бе, че когато излезехме заедно, Кърли винаги правеше най-добрия избор. И не само това, но обикновено Кърли успяваше с пари те на Хайми. Дори начинът, по който Кърли искаше пари, вбесяваше Хайми – било като изнудване. Смяташе, че донякъде е моя грешка, прекалено съм бил мек с хлапето.