Тъй като имаше такъв великолепен задник и защото бе така дяволски недостъпна, мислех си за нея като за Pons Asinorum. Всеки ученик знае, че Pons Asinorum не може да бъде пресечено, освен от две бели магарета, водени от слепец. Не знам защо е така, но такова е правилото, въведено от стария Евклид. Той бил така препълнен с познания, старият негодник, че един ден – Предполагам, единствено за да се позабавлява – построил мост, по който никой смъртник да не може да премине. Нарекъл го Pons Asinorum, защото притежавал двойка прекрасни бели магарета и толкова бил привързан към тези магарета, че не би преживял друг да им бъде собственик. И така, измислил си сън, в който той, слепецът, един ден ще преведе магаретата по моста във вечните ловни полета на магаретата. Ами Вероника бе нещо в този дух. Тя бе така привързана към прекрасния си бял задник, че не би се разделила с него за нищо на света. Тя искаше да го вземе с нея в Рая, когато му дойде времето. Що се отнася до путката ѝ – която тя, между другото, никога не споменаваше – та путката ѝ бе просто аксесоар, който тя мъкнеше натам-насам. В смътната светлина на вестибюла, без изобщо да споменава двата си проблема, тя някак те караше да ги осъзнаеш до неудобство. Правеше го като фокусниците. Трябваше да погледнеш или пипнеш, с цел накрая да те измамят, да ти бъде показано това, което не си видял и не си усетил. Много тънка сексуална алгебра, среднощно бдение, което ще ти донесе петица или шестица на следващия ден, но нищо повече. Взимаш си изпитите, получаваш диплома и тогава те разкарват. Междувременно използваш гъза си да седиш на него, а путката си да пускаш вода с нея. Между учебника и пералнята имаше междинна зона, в която никога няма да влезеш, защото носи етикет ебане. Можеше да се подпичкваш и подпишкваш, но не можеш да се ебеш. Светлината никога не бе напълно затъмнена, слънцето никога не обливаше помещението.
Винаги бе достатъчно тъмно или светло, за да различиш прилеп. И точно тази приказна мъждива светлина поддържаше мозъка буден, нащрек, така да се каже, за чанти, моливи, копчета, ключове, и т, н. Ти не можеш наистина да мислиш, защото умът ти вече е зает. Умът е държан в готовност като свободно място в театъра, на което собственикът е оставил шапката си за опера.
Вероника имаше приказлива путка, което бе лошо, защото май единствената ѝ функция бе да придума човек да се откаже от ебане. Ивлин, от друга страна, имаше смееща се путка. Тя също живееше на горния етаж, само че в друга къща. Тя винаги се довличаше, докато ядяхме, за да ни разкаже някой нов виц. Комедиант от класа, единствената наистина забавна жена, която съм срещал. Всичко бе шега, включително ебането. Можеше да накара дори на дървен кур да се разсмее, което означава доста. Казват, че надървен кур няма съвест, но да се засмее кур, също е феноменално. Единственият начин, по който мога да го опиша, е да кажа, че когато бе възбудена и неспокойна, тя изпълняваше един вентрилоквистки номер с путката си. Тъкмо си готов да си го вкараш, и устичката между краката ѝ започваше да се смее. Същевременно се протягаше към теб и игриво те подръпваше и извиваше. Тази нейна путка можеше и да пее. Всъщност се държеше точно като дресиран тюлен.
Няма нищо по-трудно от това да правиш любов в цирк. Номерът с дресирания тюлен я правеше по-недостъпна, отколкото ако бе увита с железни ремъци. Тя можеше да съсипе и "най-личната" ерекция на света. Да я унищожи със смях. От друга страна не бе толкова унизително, колкото човек е склонен да си представи. Имаше нещо симпатично в този вагинален смях. Като че ли целият свят се развиваше като порнографски филм, чиято трагическа тема е импотентността. Можеш да си се представиш като куче или невестулка, или бял заек. Любовта бе нещо допълнително, блюдо с чер хайвер или восъчен хелиотроп. Можеш да видиш как вентрилоквистът в теб говори за чер хайвер или хелиотропи, но истинската личност винаги е била невестулка или бял заек. Ивлин винаги лягаше в градината сред зелето с широко разтворени крака и предлагаше ярко зелените си листа на първия минувач. Но ако само понечиш да си гризнеш от тях, цялата зелева градина избухва в смях, звънък, росен, вагинален смях, какъвто Исус Христосов и Имануел Шубелиев Кант не са и сънували, защото, ако бяха, светът нямаше да е това, което е днес, и освен това нямаше да има нито Кант нито Исус Всемогъщи. Жената рядко се смее, но когато се смее, смехът ѝ е вулканичен. Когато жената се смее, мъжът по-добре да се навре в циклоновото скривалище. Нищо не може да устои на вагиналния кикот, дори и железобетонът. Жената, щом веднъж е възбуден центърът на смеха ѝ, може да надсмее хиената, чакала и дивата котка. От време на време човек може да я чуе на сборище за линч. Това означава, че капакът е свален, че всичко върви. Означава, че тя сама ще претършува навсякъде и внимавай да не ти отрежат ташаците! Това означава, че идва чумата. Тя ще дойде преди нея, и то с огромни остри зъбци ще ти одере кожата. Това означава, че не само ще легне с всеки срещнат простак, а и с Холера, Менингит, Проказа, това означава, че ще се положи на олтара и като разгонена кобила ще приема всички богомолци, включително и Светия Дух. Това означава, че онова, което е отнело на нещастния мъж с логаритмичното му лукавство пет хиляди, десет хиляди, двайсет хиляди да го построи, тя ще го срути за една нощ. Тя ще го разруши и ще се изпишка отгоре му и никой не ще може да я спре, щом веднъж сериозно е започнала да се смее. И когато казах за Вероника, че смехът ѝ може да свали и "най-личната" ерекция, която може да си представиш, говорех сериозно. Тя ти сваля личната ерекция и ти връща една безлична ерекция, подобна на нажежен до червено шомпол. Със самата Вероника не можеше да стигнеш много далеч, но с това, което можеше да ти даде, можеше да отидеш далеч, няма грешка. Щом я приближиш, все едно че си взел свръхдоза испанска муха. Нищо на света не можеше да го свали, освен ако го сложиш под пневматичен чук.