Ето така стояли нещата на първия ден от сексуалното сношение в древния елинистичен свят. Оттогава нещата много са се променили. Вече не е възпитано да пееш през пишката си, нито е разрешено дори на кондорите да серат пурпурни яйца навсякъде. Всичко това скатологично, есхатологично и екуменично. Забранено е. Фербо ген. И така Земята на Ебнята все повече избледнява. Става митологична. И затова съм принуден да говоря митологично. Говоря след внимателно помазване със скъпоценни мазила. Махам дрънчащите чинели, туби, белите невени, олеандрите и рододендроните. Да живеят тръните и оковите! Христос е мъртъв и обезобразен от обръчите. Феласите блеят сред пясъците на Египет, китките им са хлабаво оковани. Лешоядите са изяли всяка троха разлагаща се плът. Тихо е, милиони златни мишки гризат невидимо сирене. Луната е изгряла и Нил мъдрува върху опустошените брегове. Земята тихо се оригва, звездите врещят и треперят, водите се плъзгат край бреговете. Ето така е ... Има путки, които се смеят, и путки, които говорят. Има луди истерични путки с форма на окарина, има плантуросни и сеизмографични путки, които регистрират покачването и спадането на нивото на мъзгата. Има човекоядни путки, които се отварят широко като челюстите на кита и те поглъщат жив. Има също мазохистични путки, които щракват като стриди и имат твърди черупки и може би една-две перли вътре. Има дитирамбни путки, които танцуват при самото приближаване на пениса и целите се подмокрят от екстаз. Има путки като таралеж, които наострят бодлите си и развяват малки знаменца на Коледа. Има телеграфически путки, които практикуват морзовата азбука и пълнят мозъка ти с точки и тирета. Има политически путки, които са напоени в идеология и които отричат дори климактериума. Има вегетативни путки, които не оттоварят, освен ако не ги изтръгнеш от корените. Има религиозни путки, които миришат като адвентисти от седмия ден и са пълни с мъниста, червеи, мидени черупки, има бозайникови путки, които са подплатени с видрова кожа и спят зимен сън по време на дългите зими. Има путки-пътешественички, подобни на яхти, които са добри за отшелници и епилептици. Има ледникови путки, в които можеш да хвърлиш метеор, без да предизвикаш отблясък. Има разнообразни путки, направени от неподправена радост, които нямат нито име, нито прадеди – и те са най-добрите от всички, но къде са отлетели те?
А освен това има една путка, която е вся и всех и това ние наричаме свръхпутка, тъй като тя не е от тази земя, а от онази светла страна, където преди много време ни поканиха да отлетим. Тук росата винаги блести, а високите тръстики се гънат от вятъра. Тук живее великият баща на разврата, татко Апис, пророческият бик, който си проправил пътя към небесата с рогата напред и детронирал скопените божества на доброто и злото. От Апис тръгва рода на еднорога, този нелеп звяр от древните писания, чието учено чело се удължило в сияен фалус и от еднорога чрез постепенни етапи бил създаден човекът на съвременния град, за който говори Освалд Шпенглер. А от мъртвия кур на този тъжен екземпляр издигнали гигантския небостъргач със скоростни асансьори и наблюдателни кули. Ние сме последната десетична точка в сексуалното изчисление. Светът се върти като изгнило яйце в щайгата със слама. Сега за алуминиевите крила, с които да отлетим към онова отдалечено място, светлата страна, която Апис, бащата на разврата, обитава. Всичко върви напред като смазан часовник. За всяка минута от циферблата има милиони безшумни часовници, които отмерват времето. Ние пътуваме по-бързо от мълниеносна изчислителна машина, по-бързо oт звездната светлина, по-бързо, отколкото може да мисли един магьосник. Всяка секунда е вселена време. И всяка вселена време е миг сън в космогонията на скоростта. Когато скоростта стигне своя край, ние ще сме там, точни както винаги и блажено некръстени. Отърсваме се от крилата си, часовниците и стожерите за опиране. Ще се издигнем пернати и еуфорични като колона кръв и няма да има спомени, които отново да ни завлекат надолу. Този път аз извиквам царството на суперпутката, защото то не зачита скоростта, изчисленията и образността. Нито пък пенисът притежава известен размер или тежест. Има само едно упорито усещане за ебане, беглец, побягнал с пълна скорост, кошмарът пуши своята кротка пура. Малкият Немо се разхожда надървен от седем дни и с прекрасен чифт сини ташаци, завещани му от мадам дьо Ларж. Неделя сутрин зад ъгъла на Вечнозеленото Гробище.