Тъй като бях от града, от единствения град в света и няма друго място като Бродуей, аз се разхождах напред-назад и зяпах облените от светлина бутове шунка и други деликатеси. Аз бях шизофреничен от подметките на обувките до върха на езика. Живеех изключително в герундия, който разбирах единствено на латински. Дълго преди да прочета за нея в "Черната книга", аз съжителствах с Хилда, гигантският карфиол от сънищата ми. Ние заедно пресякохме всички морганатични болести и няколко, които бяха ех cathedra[16]. Ние обитавахме разлагащия се труп на инстинктите и се хранехме с ганглийни спомени. Никога не е имало една вселена, милиони, милиарди вселени, и всички те събрани заедно не са по-големи от главичка на топлийка. Вегетативен сън в пустошта на ума ми. Това бе миналото, единственото, което обхваща вечността. Сред фауната и флората на сънищата ми чувах далечни разговори. На масата ми се оставяха съобщения от сакати и епилептици. Понякога наминаваше Ханс Касторп и заедно извършвахме невинни престъпления. Или, ако бе слънчев мразовит ден, правех няколко кръгчета на стадиона с колелото си "Престо" от Емниц, Бохемия. Най-хубав от всичко бе танцът на скелета. Първо измивах всичките си части на умивалника, сменях си бельото, бръснех се, сресвах си косата, нахлузвах обувките си за танци. Чувствах се ненормално лек и отвътре и отвън, смесвах се с тълпата, после се измъквах и така, докато не добия същинския човешки ритъм, тежестта и веществеността на плът. Тогава бързо се отправях към дансинга, сграбчвах мръвка прелестна плът и почвах есенния пирует. Точно така веднъж влязох в салона на косматия грък и попаднах на нея. Тя изглеждаше синьо-черна, бяла като тебешир, без възраст.
Не само течението напред-назад, но безкрайният бързей, чувствеността на скритото безпокойство. Тя бе непостоянна и същевременно с добра репутация. Притежаваше мраморния взор на фавн, скован в лава. Дошло е времето, помислих си аз, да напусна периферията. Тръгнах към центъра само за да открия, че губя почва под краката си. Земята бързо бягаше изпод изумените ми крака. Отново се придвижих извън земния пояс и – виж ти! – ръцете ми бяха пълни с метеорни цветя. Протегнах към нея две пламтящи ръце, но тя бе по-неуловима от пясък. Мислех за любимите си кошмари, но тя не наподобяваше нищо, което ме бе карало да се потя и ломотя на сън. В делириума си започнах да скачам и да цвиля. Купих жаби и ги чифтосах с гущери. Хрумна ми да направя най-лесното нещо, да умра, но нищо не направих. Стоях неподвижен и започнах да се вкаменявам от крайниците. Това бе така чудесно, така целебно, така във висша степен смислено, че започнах да се смея дълбоко във вътрешностите си, като хиена, разгонена до лудост. Може би ще се превърна в каменна розетка! Стоях неподвижен и чаках. Дойде пролетта, после есента и зимата. Автоматично поднових застрахователната си полица. Ядях трева и корените на листопадни дървета. Стоях с дни и гледах до безкрай един и същ филм. От време на време си миех зъбите. Ако ти стреляше в мен с автоматичен пистолет, куршумите щяха да се отплеснат и да издадат странен чаткащ звук, рикоширайки в стените. Веднъж в една тъмна улица ме нападна бандит и усетих как един нож ме пронизва. Усещането напомняше на леден душ. Колкото и да изглежда невероятно, ножът не остави дупки в кожата ми. Изживяването бе така ново, че се прибрах вкъщи и забих ножове във всички части на тялото си. Още един леден душ. Седнах, извадих ножовете и отново се смаях – нито следа от кръв, рани или болка. Тъкмо се канех да забия зъби в ръката си, когато иззвъня телефонът. Междущатски разговор. Не знам кой се обаждаше, защото никой не отговори. Обаче скелетният танц...
Животът се носи край витрината. Лежа там като осветен бут шунка и чакам удара на сатъра. Всъщност няма от какво да се страхувам, защото всичко е нарязано прилежно на фини резени и увито в целофан. Внезапно всички светлини на града угасват и сирените предупредително започват да вият. Градът е обгърнат от отровен газ, избухват бомби, обезобразени тела хвърчат из въздуха. Навсякъде има електричество, кръв, трески и високоговорители. Хората във въздуха са изпълнени с веселие. Тези отдолу крещят и мучат. Когато газта и пламъците са изяли плътта, започва танцът на скелетите. Аз наблюдавам от витрината, която сега е тъмна. По-добре е от оплячхосването на Рим, защото има повече за разрушаване.
16
ех cathedra (лат.) - от висотата на определена функция или йерархично положение (Бел. ред.)