Защо скелетите танцуват така екстатично, чудя се аз. Дали това е краят на света? Дали това не е танцът на смъртта, който така често е бил предвещаван? Да видиш милиони танцуващи скелети, докато градът се срутва, е величествена гледка. Дали нещо отново ще порасте? Ще излизат ли бебета от утробата? Ще има ли храна и вино? Във въздуха има хора.Те ще слязат на земята да грабят. Ще има холера и дизентерия и онези горе ще загинат като другите. Имам силното усещане, че ще бъда последният човек на земята. Ще изляза от витрината, когато всичко е свършило и спокойно ще се разходя сред руините. Цялата земя ще бъде за мен.
Междущатски разговор! Да ме уведомят, че не съм съвсем сам. Значи унищожението не е било пълно? Доста обезкуражително. Човекът не е способен дори и да се самоунищожи. Той може да унищожава само другите. Отвратен съм! Какъв злобен инвалид! Какво жестоко заблуждение! Значи има още от нашия вид и те ще пооправят бъркотията и ще започнат наново. Бог отново ще дойде от плът и кръв и ще поеме товара на вината. Те ще създават музика, ще строят от камък и всичко ще записват в малки книжки. Пфу! Тази сляпа упоритост, тези тромави амбиции!
Отново съм в леглото. Старият гръцки свят, зората на сексуалното сношение – и Хайми! Хайми Лаубшър винаги на същото ниво, загледан надолу към булеварда от другата страна на реката. Сватбеното пиршество утихва и внасят миден пай. Само малко мръдни, казва той. Ето, така, така е добре! Чувам как квакат жабите в блатото под прозореца ми. Големи фобищни жаби, охранени с мъртъвци. Те всички са се скупчили в сексуално сношение. Квакат от сексуално веселие.
Сега осъзнавам защо Хайми е бил заченат и се е появил на бял свят. Хайми бе крастава жаба! Майка му е била на дъното на тълпата, а Хайми, тогава ембрион, е бил скрит в торбата. Това е било в ранните дни на сексуалното сношение и не са съществували правилата на никакъв маркиз Куийнсбъри, които да пречат. Еби и бъди ебан – всичко останало да върви по дяволите. Така е било от древногръцки времена – сляпо ебане в калта, след това набързо се пръква потомство и после смъртта. Хората се ебат на различни нива, но винаги в блатото и котилото винаги има една съдба. Когато къщата бъде разрушена, остава да стои леглото – космосексуалният олтар.
Аз замърсявах леглото с мечти. Изпънат върху железобетона, душата ми напускаше тялото и се скиташе от място на място, върху ескалатори, каквито използващ в универсалните магазини, за да се придвижваш. Аз извършвах идеологически придвижвания и екскурзии. Бях скитник в страната на мозъка. Всичко ми бе абсолютно ясно, защото бе направено от скален кристал. На всеки изход с големи букви бе написано УНИЩОЖЕНИЕ. Страхът от анихилация ме укрепи, аз самият се превърнах в къс железобетон. С орнаменти, изсечени с много вкус от перманентна ерекция. Бях постигнал онова състояние на празнота, така силно желано от определени ревностни членове на езотерични култове. Аз вече не бях. Не бях дори лична ерекция.
Някъде по времето, когато възприех псевдонима Самсон Лакауана, започнаха моите грабителски набези. Престъпните ми инстинкти ме бяха завладели. Докато до този момент аз бях само скитаща душа, нещо като гойски дибук, сега се превърнах в призрак, овеществен в плът. Бях приел името, което ми харесваше, и оставаше само да действам по инстинкт. В Хонк Конг например влязох като търговски пътник на книги. Носех кожена чанта, пълна с мексикански долари, и добросъвестно посещавах всички онези китайци в нужда от по-нататъшно образование. В хотела поръчвах жени по телефона, как то ти би си поръчал уиски със сода. Сутрин учех тибетски, готвейки се за пътешествието до Лxaca. Вече говорех идиш свободно, а също и иврит. Можех да пресмятам две колони цифри едновременно. Толкова бе лесно да мамиш китайците, че се върнах в Манила отвратен. Там хванах един господин Рико и го научих на изкуството да се продават книги без никакви разходи. Цялата печалба идваше от таксите за океанските товарни кораби, но това бе достатъчно, за да живея в разкош, докато можех.
Дъхът бе станал толкова фокус, колкото и дишането.
Нещата не бяха просто двустранни, а многостранни. Аз бях сандък с огледала, отразяващ празнотата. Но щом празнотата бе веднъж солидно поставена, аз си бях у дома и това, което се нарича съзидание, бе просто работа на запълване на дупки. Ескалаторът удобно ме превозваше от място на място и във всеки малък страничен джоб на огромния вакуум аз изпусках милиони стихотворения, за да измета идеята за унищожение. Винаги съм имал пред себе си безбрежни хоризонти. Започнах да живея в хоризонта като микроскопично петънце върху лещата на гигантски телескоп. Нямаше нощ, в която да си почина. Вечната звездна светлина върху сухата повърхност на мъртви планети. От време на време езеро, черно като мрамор, в което се виждах как крача сред брилянтни орбити светлина. Така ниско висяха звездите и така ослепителна бе светлината, която хвърляха, че изглеждаше все едно всеки момент ще се роди вселената. Това, което правеше впечатлението още по-силно, бе фактът, че съм сам. Не само че нямаше животни, дървета, други същества, но нямаше дори стрък трева, дори мъртъв корен. Сред тази виолетова палеща светлина без намек за сянка, дори движението изглежда отсъстваше. Като изригване на чисто съзнание, мисъл, превърнала се в Бог. И Бог за пръв път, доколкото знам, се появи гладко избръснат. Аз също бях гладко избръснат, безупречен, точен. Виждах образа си в мраморните черни езера и той бе с пелена от звезди. Звезди, звезди... Като кръпка между очите и всички спомени са бързо заличени. Аз бях Самсон и аз бях Лаокоон и умирах като едно същество в екстаза на пълното съзнание.