Дори успях да извърша чудо и да спра бясното текучество – нещо, на което никой не се осмеляваше и да се надява. Вместо да подкрепят усилията ми, те ми правеха сечено. Според логиката на висшестоящите текучеството бе престанало, защото заплатите били много високи. Затова понижиха заплатите. Това бе като да изцедиш дъното на празна кофа. Цялата постройка рухна, срути се в ръцете ми. И все едно нищо не се бе случило – те продължаваха да настояват да запълвам моментално празнините. За да бъде по-омекотен удара, дори намекнаха да увелича процента на евреите, от време на време да взимам сакати, ако са работоспособни, изобщо да правя това-онова, все неща, за които ме бяха информирали, че са в противоречие с правилата. Бях бесен и назначавах каквото ми падне. Бих назначавал коне и горили, ако можех да им вдъхна молекулата интелект, изискваща се, за да се носят съобщения. Два-три дена преди това, към края на работния ден, имаше само пет или шест вакантни места. Сега бяха триста, четиристотин, петстотин – те изтичаха през пръстите ми като пясък. Фантастично. Седях зад бюрото и без да задавам въпроси, назначавах през куп за грош – негри, евреи, паралитици, инвалиди, бивши затворници, курви, маниаци, извратени типове, идиоти, всяко тъпо копеле, което ходеше на два крака и можеше да държи телеграма в ръцете си. Директорите на стоте и един офиса се изплашиха до смърт. Аз се смеех. Смеех се по цял ден, смеех се, като си мислех каква великолепна воняща каша съм забъркал. От всички части на града валяха оплаквания. Службата бе осакатена, запечена, удушена. Едно муле би стигнало до местоназначението по-бързо от някои от тези идиоти, които бях впрегнал на работа.
Най-хубавото на новия ден бе въвеждането на жени в куриерската служба. Това промени цялата атмосфера на предприятието. За Хайми особено това бе манна небесна. Въртеше централата си така, че да може да ме наблюдава, докато разпращах куриерите насам-натам. Въпреки допълнителната работа имаше непрекъснато ерекция. Идваше усмихнат на работа и по цял ден оставаше усмихнат. Той бе в рая.
В края на деня винаги имах списък на пет или шест, които си заслужаваше да се пробват. Номерът бе да държиш връзка с тях, да им обещаеш работа, но първо да получиш едно лесно, безплатно ебане. Обикновено стигаше веднъж да ги нахраниш, за да се върнат в офиса късно вечер и да ги праснеш върху поцинкованата маса в стаята за персонала. Ако живееха в някой уютен апартамент, както понякога се случваше, изпращахме ги до тях и всичко свършваше в леглото. Ако обичаха да пият, Хайми донасяше бутилка. Ако наистина ставаха и наистина имаха нужда от пари, Хайми вадеше пачката си и измъкваше пет или десет долара, в зависимост от случая. Слюнки ми потичат, като си спомня пачката, която Хайми носеше в себе си. Така и не разбрах откъде ги взима, защото той бе най-ниско платеният човек в службата. Но пачката си бе в джоба му и колкото и да му поисках, получавах го. А веднъж се случи да получим премия и аз му се издължих до последния цент – което така го изуми, че ме заведе на вечеря в Доменико и изхарчи по мен цяло състояние. А освен това на другия ден настоя да ми купи шапка, ризи и ръкавици. Дори намекна, че мога да му отида на гости и да еба жена му, ако искам, но ме предупреди, че в момента имала проблеми с яйчниците.