Какво бе онова нещо в тази книга, което означава така много за мен и същевременно остава неясно? Връщам се към думата "творческа". Сигурен съм, че цялата загадка се крие в разбирането на значението на тази дума. Когато сега си мисля за тази книга и начинът, по който подходих към нея, си представям човек, преминаващ през ритуалите на посвещението. Дезориентацията и повторната ориентация, които идват с посвещението във всяка загадка, са възможно най-прекрасното изживяване. Всичко, което мозъкът цял живот се е трудил да асимилира, категоризира и синтезира, трябва да се сложи настрана и да се преподреди. Ден за раздвижване на душата! И разбира се, това продължава не ден, а седмици, месеци. Срещаш случайно приятел на улицата, някой, когото не си виждал от седмица и той за теб е абсолютен непознат. Даваш му няколко знака от висотата на новото си положение и ако видиш, че не вдява, го подминаваш – за добро. Точно като да претърсваш бойно поле – всички, които са безнадеждно осакатени или агонизират, ги премахваш с един удар на тоягата си. Продължаваш нататък, към нови бойни полета, към нови победи и загуби. Но се движиш! И докато се движиш, светът се движи заедно с теб с ужасяваща точност. Търсиш нови полета за дейност, нови екземпляри на човешката раса, които търпеливо инструктираш, съоръжаваш с нови символи. Понякога избираш такива, каквито преди не би погледнал. Пробваш всички и всичко, което е подръка, в случай че са невежи по отношение на откровението.
По този начин се озовах, седнал в прекроячницата на баща ми, четящ на глас на евреите, които работеха там. Четях им от тази нова Библия, както апостол Павел е говорел на учениците. Като не бива да се забравя и допълнителната пречка, че горките еврейски копелета не можеха да четат на английски. Първоначално се насочих към Бунчек, резача, който имаше равински мозък. Отварях книгата, избирах наслуки някой пасаж и им го прочитах на перифразиран английски, почти толкова примитивен, колкото пиджин английски. След това се опитвах да им обясня, като използвах аналогии с неща. който добре познаваха. Изумявах се как добре разбираха, как разбираха много по-добре, да кажем, ог някой университетски професор, писател или който и да е образован човек. Естествено, това, което разбираха, в края на краищата нямаше нищо общо с книгата на Бергсон като книга, но не беше ли точно това целта на подобна книга? Моето разбиране на смисъла на една книга е самата книга да изчезне от погледа, да бъде сдъвкана жива, смляна и усвоена в системата като плът и кръв, което на свой ред създава нов дух и променя формата на света. Това бе един сакрален пир, в който ние всички участвахме, споделяйки си книгата, и най-изключителното бе главата, посветена на Хаоса, която, проникнала дълбоко у мен, ме бе дарила с такова изумително чувство за ред, че ако внезапно земята бе ударена от комета и тя изтръгнеше всички неща от местата им, преобърнеше всичко с главата надолу, обърнеше всичко наопаки, аз можех да се ориентирам сред новия ред за миг. Нямах нито илюзии, нито страх от Хаоса, както не се боях и от смъртта. Лабиринтите са моите щастливи ловни полета и колкото по-дълбоко се заривам в катакомбите, толкова по-добре се ориентирам.
След работа, с "Творческата еволюция" подръка, се качвам в надземната линия на метрото от спирка "Бруклин Бридж" и започвам пътешествието към дома, към гробището. Понякога се качвам от улица "Деланси", самото сърце на гетото, след дълга разходка по многолюдните улици. Качвам се на надземното метро изпод земята като червей, изхвърлен през червата. Всеки път, когато заемам мястото си в блъсканицата на перона, знам, че аз съм най-уникалната личност тук долу. Гледам на всичко, което се случва около мен, като зрител от друга планета. Моят език, моят свят са под ръката ми. Аз съм пазач на голяма тайна. Ако отворя уста и се разговоря, мога да спра трафика. Това, което трябва да кажа, и това, което сдържам всяка вечер в това пътешествие към службата и обратно, е абсолютен динамит. Все още не съм готов да хвърля пръчката си динамит. Аз я гриза замислено, медитативно, убедително. Още пет години, още може би десет години – и ще изтребя окончателно тези хора. Ако влакът, навлизащ в завой, внезапно се заклати, аз си казвам: чудесно! Излез от релсите! Унищожи ги! Никога не съм мислел, че животът ми ще е в опасност, ако влакът изскочи от релсите.