Как се бе разрастнала до размери, отвъд разбирането на съзнанието? Според какъв чудовищен закон се бе разпростряла по повърхността на света, разкривайки всичко и все прикривайки себе си? Тя се бе скрила на повърхността на слънцето като луна в затъмнение. Тя бе огледало, загубило своя живот, огледало, което отразява и образа и ужаса. Загледан в очните ѝ дъна, в пихтиестата прозрачна плът, виждах мозъчната структура на всички формирования, всички връзки, всяка преходност. Виждах мозъка в мозъка, безкрайната машина, безкрайно въртяща се, думата Надежда се върти на шиш, пече се и от нея капе мазнина, безкрайно се върти в кухината на третото око. Чувам как мълви мечтите си на забравени езици, сподавените крясъци, кънтят в миниатюрни пукнатини, стоновете, хриповете, въздишките от удоволствие, свистенето на размахани камшици. Чувах я как вика името ми, което аз още не бях произнасял, чувах я как ругае и бясно крещи. Чувах всичко засилено хиляди пъти, като хомункулус, затворен в корема на някой орган. Хванах глухото дишане на света, като че ли запечатано в самата пресечна точка на звука.
Така ние вървяхме, спяхме и се хранехме заедно, Сиамските близнаци, които Любовта бе свързала, и които само Смъртта можеше да раздели.
Вървяхме с краката нагоре, хванати за ръка, на гърлото на бутилката. Тя е облечена почти изключително в черно, от време на време с малко пурпурно. Тя не носеше бельо, само семпъл шал от черно кадифе, напоен с диаболичен парфюм. Лягахме си призори и ставахме на здрачаване. Живеехме в черни дупки с пуснати завеси, ядяхме от черни чинии, четяхме черни книги. Гледахме от черната дупка на нашия живот към черната дупка на света. Слънцето бе постоянно в затъмнение, все едно за да ни помогне в непрестанната ни смъртоносна борба. За слънце ни бе Марс, за луна – Сатурн. Живеехме в зенита на подземния свят. Земята бе престанала да се върти и през дупката в небето над нас висеше черна звезда, която никога не блещукаше. От време на време ни обхващаха пристъпи нa смях, лудешки, земноводен смях, който караше съседите да потръпват. От време на време пеехме, с безумно, фалшиво тремоло. Ние бяхме заключени през цялото протежение на дългата тъмна нощ на душата, период от неизмеримо време, който е започнал и свършил като затъмнение. Въртяхме се в собственото си его като фантоми-сателити. Бяхме опиянени от собствените си образи, които виждахме, когато се взирахме в очите си. Как тогава гледахме другите? Както звярът гледа растението, както звездите гледат звяра. Или както Господ гледал човека, ако дяволът му бе дал крила. И с всичко това в запечатаната, затворена близост на безкрайна нощ тя бе сияйна, радостна, свръхчерна радост струеше от нея като здравата струя сперма на Бика на Митра. Тя бе коварна като бомба със закъснител, женски бик с ацетиленов фенер в утробата. Когато се възбудеше, се концентрираше върху великия космократор, очите ѝ се облещваха, устата се разлигавяше. В сляпата дупка на пола тя валсираше като дресирана мишка, челюстите ѝ бяха разкачени като на змия, кожата ѝ – настръхнала с бодливи пера. Тя притежаваше ненаситната похот на еднорог, хъса, който е смазал египтяните. Дори дупката в Небето, през която свети угасналата звезда, е погълната в яростта ѝ.
Ние живеехме залепени към тавана, горещите граниви пари зловония на ежедневния живот изпълваха стаята и ни задушаваха. Ние живеехме в мраморна възбуда, въздигащото се горене на човешка плът стопляше змиевидните пръстени, в които бяхме оковани. Живеехме приковани към най-долните дълбини, кожата ни бе опушена до цвета на сива пура от дима на светската суета. Като две глави, набучени на пиките на нашите палачи, ние обикаляхме бавно и съсредоточено над главите и рамената на света под нас. Какво е животът на твърдата земя, за нас, обезглавените и завинаги съединени в гениталиите? Ние бяхме змиите близнаци от Рая, блестящи във възбудата си, хладни и спокойни като самия хаос. Животът бе непрестанно черно ебане около наподвижния полюс на безсънието. Животът бе съзвездие Скорпион, в най-голяма близост до Марс, в най-голяма близост до Меркурий, в най-голяма близост до Венера, в най-голяма близост до Сатурн, в най-голяма близост до Плутон, в най-голяма близост до Уран, в най-голяма близост до живак, лауданум, радий, бисмут.