Голямата близост наставаше всяка събота вечер. Лъв прелюбодейства с Дракон в къщата на брат и сестра. Великият malheur[21] бе лъч светлина, прокраднал се през Завесите. Великото проклятие бе Юпитер, кралят на рибите – той може да хвърли добронамерен поглед.
Причината, поради която е трудно да се разказва, е, че си спомням прекалено много. Спомням си всичко, но като кукла, седнала в скута на вентрилоквист. Струва ми се, че през дългото брачно слънцестоене, аз седях в скута ѝ (дори и когато стоеше права) и рецитирах стиховете, които ме бе научила. Струва ми се, че тя бе изкомандвала главния водопроводчик на Господ да се грижи, черната звезда да свети през дупката в тавана, наредила му бе да се сипе вечна нощ и с нея всички плъпнали страдания, които безшумно се движат в тъмното, така че мозъкът се превръща във вихрено шило, което се впива яростно в черното небитие. Дали само си представям, че тя говореше безспирно, или аз се бях превърнал в така съвършено дресирана марионетка, че пресрещах мисълта, преди да е стигнала устните? Устните бяха красиво отворени, загладени с дебел слой тъмна кръв. Наблюдавах ги как се отварят и затварят дълбоко очарован, независимо дали съскаха със змийска злоба или гукаха като гълъбица. Винаги бяха в близък план като на филмов кадър и затова познавах всяка извивка, всяка пора и когато започна истеричното лигавене, аз наблюдавах как слюнката пръска и се пени, все едно седях в люлеещ се стол под Ниагарския водопад. Знаех какво да правя, все едно бях част от нейния организъм. Бях по-добър от марионетка на вентрилоквист, защото можех да действам, без да бъда здравата дърпан за конците. От време на време импровизирах, което понякога ужасно ѝ харесваше. Тя, естествено, се преструваше, че не забелязва тези изблици, но аз винаги можех да кажа кога е доволна от начина, по който се четка. Тя притежаваше таланта да се трансформира, почти така бързо и ловко като самия дявол. След пантерата и ягуара тя бе най-добрата по птиците: дивата чапла, ибисът, фламингото, разгоненият лебед. Тя внезапно се спускаше, все едно бе забелязала пресен труп, заравяше се веднага във вътрешностите, нахвърляше се тутакси върху сочните мръвки – сърцето, черния дроб, яйчниците – и след миг дим да я няма. Ако някой я забележеше, тя замръзваше в основата на някое дърво, очите ѝ полузатворени, неподвижни като втренчения взор на базилика. Подтикни я леко, и тя се превръща в роза, тъмночерна роза с най-кадифените венчелистчета и със завладяващо ухание. Удивително бе как чудесно се научих да се нагаждам. Независимо колко бърза бе метаморфозата, аз винаги бях в скута ѝ, птичи скут, змийски скут, зверски скут, розов скут, какво значение има. Скутът на скутовете, устните на устните, крайник до крайник, перо до перо, жълтъкът в яйцето, перлата в раковината, хватката на рака, тинктура от сперма и кантаридин. Животът бе съзвездие Скорпион, в най-голяма близост до Марс, Венера, Сатурн, Уран и т, н. Любовта бе конюнктивит на мандибулата, стисни това, стисни онова, стисни, стисни, мандибуларното стисни-смачкай на мандалата на похотта. Настанеше ли време за ядене, можех да я чуя как бели яйцата, а вътре в яйцето чирик-чирик, благословеният знак за следващото ядене. Ядях като мономаниак: продължителната сънна лакомия на човек, който три пъти нарушава постите. А докато ядях, тя мъркаше, ритмичното хищническо хриптене на сукубата, разкъсваща своята рожба. Каква блажена нощ на любовта! Слюнка, сперма, сукубация, сфинктеряция – всички в едно: брачната оргия в Черната дупка на Калкута.
Там, навън, където висеше черната звезда, панислямска тишина като в пещерния свят, където дори вятърът е утихнал. Там, навън, ако смеех да размисля за това, бе призрачното спокойствие на лудостта, светът на приспаните хора, изтощени от векове неспирни кланета. Там, навън, имаше една кървава окръжаваща мембрана, в чиито граници се извършва всяка дейност, героичния свят на лунатиците и маниаците, които са угасили небесната светлина с кръв. Колко е спокоен нашият гълъболешояден живот в тъмното! Плът, в която да се заробиш със зъби или пенис, изобилна уханна плът без следи от нож или ножица, без белези от избухнали шрапнели, без обгаряния от бойни отровни газове, без попарени бели дробове. Като се изключи халюциногенната дупка на тавана, почти съвършен утробен живот. Но дупката си бе там – като процеп в пикочния мехур – и никаква превръзка не можеше завинаги да я отстрани, и уринирането не можеше да премине с усмивка.