— Това е мястото, където трябва да се отнесете за помощ — каза той и рязко се обърна, за да се погрижи за своето паство.
В Армията на спасението, разбира се, нямаха какво да ни предложат. Ако имахме по четвърт долар на човек, можехме да наемем един дюшек на пода. Но ние двамата нямахме даже пет цента. Отидохме в парка и се изпънахме на една пейка. Валеше и затова се покрихме с вестници. Предполагам, още не бе изминал и половин час, когато дойде един полицай и без предупреждение така здраво ни наби, че в миг станахме и дори заподскачахме, макар изобщо да не бяхме в настроение за танци. Чувствах се толкова обиден, толкова потиснат, всичко ми беше толкова противно, след като оня ненормален полицай ми бе отупал задника, че бях в състояние да взривя градската община.
На другата сутрин, за да се отплатим на ония гостоприемни кучи синове, се представихме още на разсъмване на един католически свещеник. Този път оставих Джо да приказва. Онзи беше ирландец и говореше с мек ирландски акцент. Имаше много нежни сини очи и можеше да ги насълзява когато си поиска. Една калугерка в черно ни отвори вратата, обаче не ни покани да влезем. Трябваше да чакаме в преддверието, докато тя повика добрия отец. След няколко минути добрият отец се появи, пухтейки като локомотив. По какъв повод безпокоим човек като него в този ранен час? Искаме нещо за ядене и място да се подслоним, простодушно отговорихме ние. И откъде идваме, веднага попита добрият отец. От Ню Йорк. От Ню Йорк значи? Тогава най-добре ще е да се върнете там колкото се може по-скоро, момчета — и без да каже нито дума повече, едрият, подпухнал, с червено като ряпа лице негодник затръшна вратата пред нас.
След около половин час, мотаейки се безпомощно като пияни моряци, случайно минахме отново край къщата на свещеника. И Бог ми е свидетел, че точно в този момент дебелата ряпа с похотлива физиономия излизаше на заден ход от алеята, добре настанен в своята лимузина! Когато зави край нас, той пусна облак дим в очите ни. Като че да каже: „Това е за вас!“ Лимузината бе прекрасна, с две резервни гуми отзад. Добрият отец седеше зад кормилото, захапал огромна пура. Сигурно беше „Корона Корона“ — толкова дебела и хубава беше пурата. Добре се бе настанил, дума да няма. Не се виждаше дали е с расо. Можах да видя само, че от устните му се стичаше слюнка — и голямата пура с петдесетцентовия аромат.
Седнал във влака, на път за Дижон, аз започнах да си припомням миналото. Мислех за всички неща, които може да съм казал и направил и които не бях казал или направил в тежките и унизителни моменти, когато да помолиш само за коричка хляб е все едно да се принизиш повече от червей. Макар да бях трезв като краставица, продължаваше да ме боли от старите обиди и несправедливости. Все още усещах удара по задника, който ми фрасна полицаят в парка — въпреки че това, може да се каже, бе просто дреболия, кратък урок по танци. Обиколих целите Съединени Щати, Канада и Мексико. Навсякъде същата история. Ако искаш хляб, трябва да се впрегнеш в хамута, да тръгнеш в общия строй. Цялата земя е покрита със сива пустиня, с килим от стомана и цимент. Производство! Повече гайки и болтове, повече бодлив тел, повече бисквити за кучета, повече тревокосачки, повече сачмени лагери, повече експлозиви, повече танкове, повече отровни газове, повече сапун, повече паста за зъби, повече вестници, повече образование, повече църкви, повече библиотеки, повече музеи. Напред! Времето не чака. Зародишът се провира през шийката на матката и няма даже една плюнка, която да улесни преминаването му. Сухо, претрито раждане. Нито стон, нито цвъртене. Salut au monde![60] Салют от двадесет и едно бръмчащи в ректума оръдия. „Ходя със шапка както поискам, вътре или навън“, е казал Уолт Уитмън. Било е време, когато човек все още е можел да си купи шапка по мярка. Но времето тече. Сега, за да получиш шапка по мярка, трябва да отидеш на електрическия стол. Дават ти малка шапчица за темето. Тясна е, нали? Но няма значение. Приляга.
Трябва да си в чужда страна като Франция, да вървиш по меридиана, разделящ полукълбата на живота и смъртта, за да разбереш какви неизмерими пространства са зейнали отпред. Телесното електричество! Демократичната душа! Приливът! Света Богородице, какво означават тези глупости? Земята е изсъхнала и напукана. Мъже и жени се събират като ята лешояди около вонящ труп, за да се съешат и после да отлетят разделени. Лешояди, падащи от облаците като тежки камъни. Нокти и човка, това сме ние. Огромна чревна система с нюх за мърша. Напред! Напред без жал, без съчувствие, без любов, без снизхождение. Не искай и не давай нито цент! Повече бойни кораби, повече отровни газове, повече експлозиви! Повече гонококи! Повече стрептококи! Повече бомбардировачи! Все повече и повече — докато целият шибан механизъм се разпадне на парчета, а заедно с него и земята!