Само за момент се забавям на коларския път. Саванът, покровът, неописуемата пустота на всичко това. После бързо тръгвам по чакълената пътека до стената, край аркадите, колоните и железните стълби. Минавам от един вътрешен двор в друг. Всичко е здраво заключено. Заключено за зимата. Намирам галерията, водеща към спалните помещения. От мръсните заскрежени прозорци върху стълбите се лее нездрава мъжделива светлина. Навсякъде боята се люпи. Каменните стъпала са изтъркани, перилата скърцат; от плочника се издигат влажни изпарения и образуват бледо мъгляво сияние, пронизано от червената светлина, идваща от началото на стълбището. Тресящ се от страх и целият в пот, стигам до последния ред стъпала в кулата. Опипом преминавам коридора в непрогледния мрак. Всички стаи са празни, заключени, плесенясали. Ръката ми се плъзга по стената, търси ключалката. Когато хващам топката на бравата, връхлита ме ужас. Все очаквам на шията си една ръка, готова да ме дръпне обратно. Веднага щом влизам в стаята, заключвам вратата. Това е едно чудо, което аз извършвам всяка вечер, чудо е, че влизам в стаята и още не съм удушен или насечен с брадва. Над мен плъховете препускат из коридора, гризат дебелите счетоводни книги. Крушката блести ослепително ярко, като горяща сяра. Около мен се носи сладникаво-гадната воня на никога непроветрявана стая. В ъгъла е сандъкът за въглища, точно както съм го оставил. Печката е угаснала. Тишината е толкова напрегната, че бучи в ушите ми като Ниагарския водопад.
Сам съм, обхванат от необикновено силен, празен копнеж и страх. Цяла една стая на разположение на мислите ми. Нищо друго освен самият аз и това, което мисля, това, от което се боя. В главата ми биха могли да идват най-фантастичните идеи, бих могъл да танцувам, да плюя, да правя гримаси, да ругая, да ридая — никой няма да усети това, изобщо никой няма да чуе. Самата мисъл за такова абсолютно уединение е достатъчна, за да ме подлуди. Това е като едно чисто раждане. Всичко е изрязано. Отделено, голо, само. Блаженство и страдание едновременно. Времето е на твое разположение. Всяка секунда тежи върху теб, притиска те като планина. Потъваш във времето. Пустини, морета, езера, океани. Времето удря като сатър. Небитие. Светът. Аз и не-аз. Уумахарумуума. На всяко нещо трябва да бъде дадено име. Всичко трябва да бъде изучено, проверено, изживяно. Faites comme chez vous, chéri[63].
Тишината ce спуска като вулканичен лавопад. Там, на голите хълмове, влаковете се носят напред; към големите металургични райони, локомотивите влачат своите търговски продукти. Те се движат над стоманени и железни пластове, земята е засята с шлак, сгурия и тъмно червена руда. В товарния вагон пепел от кафяви водорасли, съединителни плочи, вълцувани греди, скоби, щифтове, оръдейни лафети и медна руда. Колелата са широки осемдесет милиметра или повече. Минават край великолепни образци на англо-нормандската архитектура, край пешеходци и педерасти, край открити пещи, бесемерови пещи, динамомашини и трансформатори, чугунени отливки и стоманени блокове. Публиката, общо взето, пешеходци и педерасти, златни рибки, стъклени палми, хълцащи магарета се движи свободно по шахматно разположени алеи. На площад „Брезил“ едно светлолилаво око.
За миг пред очите ми преминават жените, които съм познавал. Като верига, изкована от собствената ми мъка. Всяка жена е свързана с другите. Страхът да живееш сам, страхът да си роден. Вратата на утробата е винаги отворена. Страх и копнеж. Дълбоко в кръвта ти се таи притегателната сила на рая. Отвъдното. Винаги отвъдното. Най-вероятно всичко е започнало от пъпа. Прерязват ти пъпната връв, потупват те по задника и моля! Ти вече си на белия свят, движиш се без посока, кораб без кормило. Гледаш към звездите, а после в пъпа си. Имаш очи навсякъде — под мишниците, между устните, в корените на косата, по стъпалата. Далечното става близко, близкото става далечно. Навън-навътре, непрекъснато преобразуване, смяна на кожите, обръщане наопаки. Така се носиш с години, докато попаднеш в мъртвата точка и там изгниваш бавно, разпадаш се бавно на парчета и отново се разпиляваш. Остава само твоето име.