Денят напредва в добро темпо. Аз съм при Таня, стоя на балкона. Долу в гостната драмата продължава. Драматургът е болен и отгоре темето му изглежда по-нашарено със струпеи от всякога. Косата му е от слама. Идеите му са от слама. Жена му също е от слама, макар и леко влажна. Цялата къща е от слама. Аз съм си на балкона и чакам Борис. Последният ми проблем — закуската — е решен. Всичко съм опростил. Ако има нови проблеми, мога да ги нося в раницата си, заедно с мръсното си бельо. Пропилявам всичките си пари. Имам ли нужда от пари? Аз съм машина за писане. Сложен е последният винт. Работата върви гладко. Между мен и нея отчуждение няма. Аз съм машината...
Още не са ми казали защо е новата драма, но аз го усещам. Искат да се отърват от мен. Аз съм обаче тук, за да вечерям, макар и да съм дошъл малко по-рано отколкото са очаквали. Определил съм им къде да седнат, какво да правят. Питам ги учтиво дали няма да ги безпокоя, но всъщност имам предвид (и те го знаят много добре) дали мен няма да ме обезпокоят? Не, блажени хлебарки, вие не ме безпокоите. Вие ме подхранвате. Виждам ви, седите скупчени, а знам, че между вас има пропаст. Вашата близост е близост между планети. Аз съм пространството между вас. Ако се отдръпна, няма да има пространство, в което да плувате.
Таня е враждебно настроена — усещам го. Чувства се обидена, задето съм изпълнен с нещо, което не е свързано лично с нея. По самия размер на моята възбуда разбира, че значението ѝ е сведено до нула. Знае, че тази вечер не съм дошъл да я оплождам. Знае, че в мен се развива нещо, което ще я унищожи. Осъзнава го бавно, но го осъзнава...
Силвестър изглежда по-спокоен. По-късно тая вечер ще я прегърне на масата. Сега чете моя ръкопис, подготвя се да разгневи моя аз, да го противопостави на нейния.
Странно събиране ще бъде тая вечер. Сега подготвят сцената. Чувам подрънкването на чашите. Донасят вино. Ще бъдат вдигнати много наздравици и Силвестър, който е болен, ще оздравее.
Този мизансцен го замислихме снощи, у Кронщад. Предопределено бе, че жените ще страдат и че зад кулисите ще има повече ужас и насилие, повече злини, повече страдания, повече злочестини и нещастия.
Не е случайността това, което тласка хората като нас към Париж. Париж е просто една изкуствена сцена, въртяща се сцена, която дава възможност на зрителя да проследи всички етапи на конфликта. Сам по себе си Париж не поражда драми. Драмите започват някъде другаде. Париж е просто един акушерски инструмент, който откъсва живия зародиш от утробата и го слага в инкубатора. Париж е люлката на изкуствените раждания. След като се полюлее известно време в люлката, всеки се връща обратно на своя земя: човек мечтае за Берлин, Ню Йорк, Чикаго, Виена, Минск. Виена си е най Виена само в Париж. Всичко е опряло върха. Люлката оставя децата си и нови деца заемат местата им. Тук на стените можеш да прочетеш къде са живели Балзак, Зола, Данте, Стриндберг и всички други, които са представлявали нещо. Всеки е живял тук но едно или друго време. Никой тук не умира...
Долу говорят. Езикът им е символичен. В него навлиза думата „борба". Болният драматург Силвестър заявява:
— Сега точно чета Манифеста.
— Чий Манифест? — пита Таня.
Да, Таня, чух те. Аз съм тук, пиша за теб и ти го предусещаш. Говори още, за да мога да запиша всичко казано от теб. Защото, когато седнем на масата, няма да мога да те записвам...
— В този град няма нито една свястна зала — внезапно отбелязва Таня.
Какво ли означава това, ако изобщо означава нещо?
Сега окачват картини по стените. Пак искат да ме впечатлят. Виждаш ли, демек ние сме си вкъщи, живеем си съпружески живот. Правим си дома привлекателен. Даже ще поспорим малко за картините, заради теб.
— Как лъже окото! — отново отбелязва Таня.
Ах, Таня, какви ги говориш! Продължавай, удължи още малко комедията. Тук съм, за да си получа вечерята, която ти ми обеща; страшно я обичам тая комедия. А сега поема инициативата Силвестър. Той се опитва да обясни един от гвашовете на Боровски.
— Ела тука. Виждаш ли? Един от тях свири на китара. Другият е сложил на коленете си момичето.
Правилно, Силвестре. Точно така. Тоя Боровски с тия негови китари! И тия момичета на коленете му! Обаче всъщност изобщо не е ясно какво е сложил на коленете си и дали наистина на китарата свири мъж...