— И какво направи тя, когато родителите ѝ дойдоха да я вземат? Скара ли се с тях?
— Само поплака малко. Какво би могла да направи? Тя е малолетна... Трябваше да обещая повече да не я виждам и да не ѝ пиша. А сега искам да разбера със сигурност дали ще се върне при мен. Когато дойде тук, беше девствена. Въпросът е колко дълго ще издържи без ебане. Когато беше тук, нямаше насита. Почти ме изтощи.
В това време жената в леглото се събуди и разтърка очи. Тя също ми изглеждаше доста младичка. Беше красива, но тъпа като гъз. Веднага попита за какво говорим.
— Живее тук, в хотела. На третия етаж — поясни Карл. — Искаш ли да отидеш в стаята ѝ? Аз ще го уредя.
Не бях сигурен дали искам или не, обаче като видях Карл отново да я чука, реших, че искам. Първо я попитах уморена ли е. Излишен въпрос. Една курва никога не се уморява да разтваря крака. Някои от тях заспиват още докато ги опипваш. Както и да е, решихме да слезем в нейната стая. Така поне нямаше да плащам на собственика за преспиването.
Сутринта наех стая с изглед към парка долу, където рекламните агенти винаги се събираха да обядват. Към обед потърсих Карл да закусим. През моето отсъствие той и Ван Норден бяха придобили нов навик — всеки ден ходеха да закусват в „Купол“.
— Защо в „Купол“? — попитах аз.
— Защо в „Купол“ ли? — рече Карл. — Защото в „Купол“ по всяко време сервират овесена каша, а от нея ти се досира.
— Ясно — казах аз.
И така, всичко си е както преди. Тримата ходим на работа, връщаме се. Незначителни разногласия, дребни съперничества. Ван Норден продължава да мърмори за своите жени и за изчистването на мръсотията от корема си. Сега обаче е изнамерил ново разрешение. Установил е, че онанирането му действа на нервите. Когато ми съобщи тази новина, бях поразен. Не предполагах, че на мъж като него ще му е приятно да бие чекии. Още по-удивен бях, когато ми обясни как го прави. Както каза, бил „открил“ нов фокус.
— Вземаш една ябълка и издълбаваш сърцевината — обяснява той. — После намазваш вътрешността с малко студен крем, за да не се изтърква много бързо. Опитай го някой път! Отначало направо ще полудееш. Във всеки случай евтино е и не губиш много време...
— Между другото, твоят приятел Филмор е в болница — сменя темата Ван Норден. — Мисля, че се е побъркал. Поне така ми каза мацката му. Докато те нямаше, той си хвана една французойка. Непрекъснато се караха и биеха. Тя е голяма, здрава кучка и малко откачена. Не бих имал нищо против да я катурна някой път, но ме е страх, че ще ми издере очите. Той все ходи с изподраскано лице и ръце. Нея също я виждам от време на време насинена — или поне тъй беше. Нали ги знаеш френските путки — щом се влюбят, загубват си акъла.
Очевидно през моето отсъствие са се случили доста неща. Мъчно ми бе да чуя това за Филмор. Той беше много добър с мен. Оставих Ван Норден, излязох, скочих в един автобус и отидох направо в болницата.
Явно още не бяха решили дали е съвсем луд, защото го заварих горе в самостоятелна стая да се радва на свободата, която имат нормалните пациенти. Когато пристигнах, току-що бе излязъл от банята. Щом ме видя, избухна в плач.
— Всичко е свършено — веднага обявява Филмор. — Казват, че съм луд, а също, че може би съм болен от сифилис. Според тях имам мания за величие. — Хвърли се на леглото и тихо заплака. След като си поплака малко, вдигна глава и се усмихна, досущ като пробудила се от дрямка птица. — Защо ме сложиха в такава скъпа стая? – попита той. — Защо не ме сложиха в някое отделение или в лудницата? Не мога да си позволя да плащам за тази стая. Имам само около петстотин долара.
— Точно затова те държат тук — успокоих го аз. — Щом свършат парите ти, бързо ще те преместят. Не се безпокой.
Моите думи изглежда му повлияха, защото веднага след като свърших, ми подаде своя часовник и ланеца, портфейла си, университетската си игла за вратовръзка и т.н.
— Пази ги — рече той. — Ония мръсници ще ми оберат всичко. — И внезапно се изкиска със странен, тъжен смях, който те кара да мислиш, че събеседникът ти е тъпак, независимо дали е такъв или не. — Знам, че ще ме помислиш за луд. Но аз искам да изкупя греха, който извърших. Искам да се оженя. Изобщо не предполагах, ме имам трипер. Заразих я с трипер, а после я забремених. Казах на доктора, че не ме интересува какво ще стане с мен, но искам първо да се оженя. Той все ми повтаря да чакам, докато се излекувам, но аз знам, че никога няма да се оправя. Това е краят.