— Много си раздразнителна — каза ѝ той и понечи да я погали по бузата.
Но тя помисли, че Филмор вдига ръка, за да я плесне през лицето и го удари силно по челюстта с тежката си селска ръка. За момент той остана слисан. Не бе очаквал такъв удар и го заболя. Видях как лицето му побеля. В следващия миг се надигна от пейката и със замах ѝ прасна такъв шамар, че тя насмалко не падна.
— Ето! Това ще те научи как да се държиш! — изръмжа Филмор на развален френски.
Настъпи гробна тишина. После, като развилняла се буря, тя вдигна чашата с коняк пред себе си и с все сила я запрати по него. Чашата удари огледалото зад нас. Филмор вече бе хванал Жинет за ръката, но с другата си ръка тя грабна чашата с кафе и я трясна в пода. Жинет се извиваше като бясна.
Ние двамата едвам я задържахме. В тоя момент дотича собственикът и ни заповяда да се махаме.
— Безделници! — викна той.
— Да, безделници! Точно така! — изкрещя Жинет. — Мръсни чужденци! Разбойници! Гангстери! Удрят бременна жена!
Отвсякъде ни загледаха свирепо. Горката французойка, с двама американски грубияни. Гангстери. Чудех се как ще се измъкнем от кафенето без бой. А Филмор вече се бе умълчал, като риба. В това време Жинет се изнизваше през вратата и ни оставяше ние да плащаме за музиката. Когато излезе, се обърна към нас с вдигнат юмрук и изкрещя:
— Ще ти го върна, звяр такъв! Ще видиш! Никой чужденец не може да се отнася така с една добра французойка. Не! Не може така!
Щом чу това, собственикът, на когото бе платено за напитките и счупените чаши, се почувства задължен да прояви галантността си към една такава великолепна представителка на френското материнство, без да се церемони повече, плю в краката ни и след миг ни избута навън.
— Лайнари такива! Мръсни безделници! — или някаква подобна закачка викна той.
Вече на улицата и след като никой не хвърляше предмети по нас, аз започнах да възприемам случката откъм смешната ѝ страна. Ще бъде отлична идея, помислих си, ако всичко това бъде изкарано както трябва на показ в съда. Всичко! С разказите на Ивет като допълнително блюдо. Все пак французите имат чувство за хумор. Като изслуша историята от гледната точка на Филмор, съдията може би ще го освободи от задължението да сключи брак.
Междувременно от отсрещния тротоар Жинет размахваше юмрук и крещеше с все сила. Минувачите спираха да послушат и да вземат страна, както става при уличните кавги. Филмор не знаеше какво да прави — да се махне или да отиде при нея и да се опита да я успокои. Той стоеше насред улицата с разтворени ръце и се мъчеше да каже нещо:
— Гангстер! Животно! Ще видиш, мръсник такъв! — и други комплименти продължаваше да крещи Жинет.
Най-после Филмор тръгна към нея и Жинет, навярно опасявайки се, че той ще я удари още веднъж, побягна бързо. Филмор се върна при мен и ме подкани:
— Хайде да я проследим, но тихо.
Тръгнахме, придружени от група зяпачи. През няколко метра тя се обръщаше към нас и размахваше юмрук. Не се опитвахме да я настигнем, а само я следвахме спокойно, за да видим какво ще направи. Най-после тя забави крачка и ние пресякохме на другия тротоар. Вече се бе поуспокоила. Продължихме да вървим след нея и все повече я настигахме. Зад нас бяха останали само пет-шест зяпачи — останалите бяха изгубили интерес. Когато доближихме ъгъла, Жинет внезапно спря и ни изчака.
— Остави ме аз да говоря — настоя Филмор. — Знам как да се справя с нея.
Изравнихме се с Жинет и видяхме, че по лицето ѝ течаха сълзи. Аз лично не знаех какво да очаквам от нея. И бях леко изненадан, когато Филмор отиде при нея и огорчено я попита:
— Хубаво ли беше това? Защо се държиш така?
При което тя го прегърна и се разплака като дете, наричайки го с различни гальовни имена. После се обърна умолително към мен:
— Нали видя как той ме удари? Това кавалерско държане ли е спрямо една жена?