Скоро ще нахлуе Молдорф, точно на минутата, придружен от Борис с неговия безпомощен смях. За вечеря ще има златен фазан, анжуйско вино и къси дебели пури. А когато Кронщад научи последните новини, за пет минути ще му бъде малко по-трудно и малко по-весело, а после отново ще хлътне в хумуса на своята идеология и навярно ще се роди ново стихотворение, голяма златна стихотворна камбана без език.
Наложи се да прекъсна за около час. Дойде нов клиент да огледа апартамента. Горе проклетият англичанин разучава Бах. Когато някой дойде да оглежда апартамента, трябва да се качвам горе и да моля пианиста да спира за малко.
Елза телефонира на зарзаватчията. Водопроводчикът поставя нова седалка на тоалетната чиния. Всеки път когато се чуе входният звънец, Борис губи присъствие на духа. В суматохата е изпуснал очилата си и сега лази по пода, а сюртукът му се влачи след него. Това донякъде ми прилича на куклен театър — гладуващият поет дава уроци на дъщерята на месаря. Всеки път когато телефонът позвъни, на поета му потичат лигите. Маларме звучи като бифтек, Виктор Юго е като телешки черен дроб. Елза поръчва изискан лек обяд за Борис — „една хубава сочна пържолка“, казва тя. Привиждат ми се куп розови бутове шунка, полегнали студени на мраморния тезгях, великолепни бутове, обвити с бяла сланинка. Ужасно съм гладен, макар да сме закусвали само преди няколко минути — а обеда ще трябва да го пропусна. Обядвам само в сряда, благодарение на Боровски. Елза е все още при телефона, забравила е да поръча парче бекон. „Да, едно хубаво парченце бекон, да не е много тлъст“, казва тя... По дяволите! Сложи няколко момици, сложи няколко планински стриди и няколко намк’виси миди! А щом си започнал, сложи и малко пържен лебервурст. На едно сядане мога да изплюскам всичките хиляда и петстотин пиеси на Лопе де Вега.
Една красива жена е дошла да огледа апартамента. Американка, разбира се. Стоя до прозореца, с гръб към нея, и гледам как едно врабче кълве прясно лайно. Поразително е колко лесно врабчетата си осигуряват прехраната. Вали на редки едри капки. Мислех, че птиците не могат да летят с мокри крила. Удивително е как тия богати дами идват в Париж и откриват всичките елегантни ателиета. Нищо талант и пълни кесия. Ако вали, имат възможност да демонстрират новичките си мушами. Храната им е без значение: понякога са толкова заети да не правят нищо, че нямат време за обяд. Само един малък сандвич и вафла в „Кафе дьо ла Пе“ или в бар „Риц“. САМО ЗА МОМИЧЕТА ОТ ВИДНИ РОДОВЕ – тъй пише на старото ателие на Пюви дьо Шаван. Онзи ден минах случайно оттам. Богати американски путки, преметнали през рамо кутии с бои. Нищо талант и пълна кесия.
Врабчето подскача като обезумяло по калдъръма. Наистина херкулесови усилия, ако човек спре да го разгледа внимателно. Навсякъде се търкаля храна — имам предвид в канавката. Красивата американка пита за тоалетната. Тоалетната! Ей сегичка ще ти я покажа, газелке с муцунка от кадифе! Тоалетната, казваш? Par ici, Madame. N’oubliez pas que les places numérotées sont réservees aux mutilés de la guerre[18].
Борис потрива ръце — довършва сключването на сделката. Кучетата лаят в двора. Лаят като вълци. На горния етаж госпожа Мелвърнес размества мебелите. По цял ден няма какво да прави, скучно ѝ е. Само да открие прашинка някъде, почиства цялата къща. На масата има зелено грозде и бутилка вино — специално подбрано, десетградусово.
— Да — съгласява се Борис. — Бих могъл да сложа умивалник за вас. Заповядайте оттук, моля. Да, това е тоалетната. Има и още една горе, разбира се. Да, хиляда франка на месец. Значи не държите много на Утрильо? Не, това е. Има нужда от нова перална машина, това е всичко...
След малко тя ще си тръгне. Този път Борис дори не ме представи. Кучи син! Като дойде някоя богата путка, все забравя да ме представи. След няколко минути ще мога да седна отново и да пиша. Днес нямам желание да пиша повече. Настроението ми се разваля. Ами ако дойде след час и измъкне стола изпод гъза ми? Как, по дяволите, може да пише човек, когато не знае къде ще седи след половин час? Ако тая богата мръсница наеме апартамента, няма да имам даже къде да спя. Попаднеш ли в такава бъркотия, трудно е да определиш кое е по-лошо — да нямаш място за спане или да нямаш място, където да работиш. Човек може да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение. Богатите путки никога не мислят за такива неща. Когато пожелаят да положат меките си задници, за тях винаги има готов стол...
18
Оттук, мадам. Не забравяйте, че номерираните места са запазени за инвалиди от войната. /фр./ - Б. пр.