Снощи оставихме Силвестър и неговия бог седнали заедно пред камината. Силвестър по пижама, Молдорф с пура в устата. Силвестър бели портокал. Оставя кората на кушетката. Молдорф се приближава към него. Иска разрешение да прочете отново оная блестяща пародия, „Райските порти“. Аз и Борис се подготвяме за тръгване. Твърде весели сме за тази болнична атмосфера. Таня ще дойде с нас. Весела е, защото ще се отърве от тях. Борис е весел, защото богът в Молдорф е мъртъв. Аз съм весел, защото ще изиграем нова пиеса.
Гласът на Молдорф е почтителен:
— Силвестре, мога ли да остана с теб, докато си легнеш?
Последната седмица той е неизменно до Силвестър, купува лекарства, изпълнява поръчки на Таня, успокоява, утешава, пази дверите от злобни нахалници като Борис и неговите пройдохи. Държи се като дивак, който е разбрал, че през нощта неговият идол е бил нацепен на трески. Ето го, седи в краката на своя идол, с плодове, мас и абракадабрени молитви. Гласът му звучи угоднически. Крайниците му вече са парализирани.
Молдорф говори на Таня като на жрица, нарушила своя обет:
— Трябва да бъдеш достойна, Таня. Силвестър е твоят бог. — И докато Силвестър страда горе (има някакво леко хриптене в гърдите), жрецът и жрицата се тъпчат с храната. — Ти се омърсяваш — отбелязва Молдорф, а сосът капе от устните му. Той притежава способността да яде и да страда едновременно. Докато унищожава опасната храна, предпазвайки Таня от нея, Молдорф протяга тлъстата си лапичка и я погалва по косата. — Започвам да се влюбвам в тебе. Ти си като моята Фани.
Във всяко друго отношение това е един приятен ден за Молдорф. Пристигнало е писмо от Америка. Моу има отлични оценки по всички предмети. Мъри се учи да кара велосипед. Грамофонът е поправен. От изражението му става ясно, че освен отчетите и велосипедите в писмото има и други неща. Това е абсолютно сигурно, защото следобед Молдорф купи бижута за 325 франка за своята Фани. В допълнение ѝ написа писмо от двайсет страници. Прислужникът му носеше лист след лист, напълни му с мастило автоматичната писалка, сервира му кафе и пури, вя му с ветрило, когато той се потеше, изчетка трохите от масата, палеше му пурата, когато тя угасваше, купи му пощенски марки, танцуваше му, правеше му пируети и теманета... малко остана да си строши гърба. Бакшишът беше тлъст. По-голям и по-тлъст от пура „Корона Корона“. Молдорф навярно е отбелязал това в дневника си. Това беше заради Фани. Гривната и обиците си струваха парите до последното су. По-добре да ги харчи за Фани, отколкото да ги прахосва за малки проститутки като Жермен и Одет. Да, точно тъй рече Таня. Показа ѝ куфара си, който е натъпкан с подаръци — за Фани, за Моу и за Мъри.
„Моята Фани е най-интелигентната жена на света. Толкова много съм търсил да открия поне един недостатък у нея — но напразно.“
„Тя е съвършена. Сега ще ти кажа какво може Фани. Тя играе бридж като професионалист. Интересува се от ционизма. Дай ѝ само една стара шапка и гледай какво ще направи от нея. Малко ибришим тук, една лента там и voilà quelque chose de beau[19]! Знаеш ли какво е съвършено блаженство? Да седя до Фани, когато Моу и Мъри са си легнали, и да слушам радио. Фани седи толкова спокойно. Само като я гледам и се чувствам възнаграден за всичките си усилия и мъки. Тя слуша интелигентно. Като си помисля за твоя смрадлив Монпарнас и после за нас двамата с Фани в Бей Ридж, след обилната вечеря, ще ти кажа, че изобщо не може да става сравнение. Такива обикновени неща като храната, децата, абажурите и Фани, която седи до мен уморена, но в добро настроение, доволна, с пълен корем... Ние просто седим с часове, без да говорим. Това е блаженство!“
— Днес получих писмо от нея, но не някакво си скучно писмо — като отчет. Пише ми от сърце, с език, който даже малкият ми Мъри може да разбере. Фани има деликатно отношение към всичко. Казва, че децата трябва да продължават образованието си, но се тревожи за разноските. Училището на малкия Мъри ще ни струва хиляда долара. Моу, разбира се, ще получи стипендия. Но малкият Мъри, този малък гений Мъри, какво можем да направим за него? Писах на Фани да не се тревожи и да изпрати Мъри на училище. Какво представляват някакви си там хиляда долара? Тази година ще спечеля повече пари от когато и да било преди. Ще го направя за малкия Мъри, защото това момче е гениално.
Бих искал да съм там, когато Фани отваря куфара. „Виж, Фани, това го купих в Будапеща, от един стар евреин... Такива неща носят в България, чиста вълна... Това е принадлежало на някакъв си херцог. Не, не го навивай, сложи го на слънце... Фани, тази рокля искам да я обличаш, когато ходим на опера... ще я носиш с гребена, който ти показах... А това, Фани, ми го избра Таня... тя прилича малко на тебе...“