Както казах, Жермен се различаваше от другите. После, когато разбра какво е истинското ми положение, тя се отнасяше благородно към мен — черпеше ме с вино, вярваше ми, уважаваше ме, носеше в заложната къща мои вещи, запозна ме с приятелките си и тъй нататък. Даже ми се извиняваше, че не може да ми даде пари назаем и аз я разбирах много добре, след като ми посочиха нейния сутеньор. Вечер след вечер се спусках по булевард „Бомарше“ до малката тютюнопродавница, където се събираха всички те, изчаквах я да дойде и да ми отдели няколко минути от скъпоценното си време.
После, когато започнах да пиша за Клод, не мислех за нея, а за Жермен... „Въпреки всичките мъже, с които е била, сега тя е с теб, само с теб и шлеповете отминават, отминават мачтите и корпусите им, целият проклет ход на живота протича през теб, през нея, през всичките мъже преди и след теб, през цветята и птиците и слънчевите лъчи, и ароматът на живота те задушава, опустошава.“ Това се отнасяше за Жермен! Клод не беше такава, макар че ѝ се възхищавах много — дори известно време смятах, че я обичам. Клод имаше душа и съвест, а беше и изискана, което е лошо — за една курва. Клод винаги внушаваше печал. Създаваше впечатлението, неволно разбира се, че ти си само един от многото, добавен към течението, което съдбата е предопределила да я унищожи. Казвам неволно, защото Клод бе последният човек на земята, който преднамерено би създал такъв образ в нечие съзнание. Тя бе твърде деликатна, твърде чувствителна, за да направи това. По душа Клод бе просто едно добро френско момиче, от средна ръка семейство и със средна интелигентност, което животът някак бе измамил. В нея се долавяше нещо, което показваше, че не е достатъчно твърда, за да издържи на шока на ежедневните изпитания. За нея се отнасят ужасните думи на Луи Филип: „... и идва нощта, когато всичко свършва, когато ни захапват толкова много челюсти, че повече нямаме сили да търпим и месата висят по телата ни, сякаш са били дъвкани от всяка уста.“ От друга страна, Жермен си бе курва по рождение. Тя бе напълно доволна от своята роля и даже тази роля ѝ харесваше, освен в случаите, когато стомахът ѝ стържеше от глад или обувките ѝ се скъсваха — все повърхностни неща, незначителни дреболии, които не я тревожеха, не я измъчваха. Досадата! Това бе най-лошото, което някога бе изпитвала. Несъмнено, имало е дни, когато ѝ е идвало до гуша, както казваме — но нищо повече от това! По-голямата част от времето Жермен изпитваше удоволствие — или създаваше илюзията, че ѝ е приятно. Разбира се, че имаше значение с кого отиваше — или с кого ѝ идваше. Но главното бе мъжът. Мъж! За това жадуваше тя. Мъж и между краката му да има нещо, което да я гъделичка, да я кара да се гърчи в екстаз, да я кара да се хване с две ръце за рунтавата путка и да я търка радостно, самохвално, гордо, с чувство за близост, с чувство за живот. Това бе единственото място, в което тя усещаше някакъв живот — там долу, където се хващаше с двете ръце.
Жермен беше изцяло курва, даже чак в доброто си курвенско сърце, което всъщност не е добро сърце, а мързеливо, равнодушно сърце. Няколко минути то може да бъде развълнувано, но това сърце не е свързано с някоя определена вътрешна точка, то е едно голямо, отпуснато курвенско сърце, което само за момент може да се откъсне от истинския си център. Колкото и противен и ограничен да бе светът, който тя бе създала за себе си, все пак Жермен се чувстваше великолепно в него. А това само по себе си тонизира. После, след като се опознахме добре, нейните приятелки често ме укоряваха, че съм влюбен в Жермен (почти немислимо според тях положение), а аз отговарях: „Разбира се! Аз наистина съм влюбен в нея! И нещо повече, ще ѝ бъда верен!“ Лъжа, разбира се, защото по-скоро бих обикнал паяк, отколкото Жермен; бях верен не на Жермен, а на оная рунтава работа между краката ѝ. Всеки път когато поглеждах някоя друга жена, мислех за Жермен, за пламналия ѝ храст, който тя бе оставила в съзнанието ми и който ми се струваше нетленен. Доставяше ми удоволствие да седя на терасата на малката тютюнопродавница и да я наблюдавам как усърдно върти своята търговия, да я наблюдавам как повтаря пред другите същите гримаси и номера, които ми бе правила и на мен. „Тя си върши работата!“ — казвах си аз и проявявах одобрително отношение към нейните сделки. По-късно, когато се захванах с Клод и я виждах всяка вечер на обичайното ѝ място, удобно настанила закръгления си пухкав задник на плюшеното канапе, изпитвах почти неизразимо възмущение от нея — струваше ми се, че една проститутка няма право да седи там като дама и, скромно отпивайки от шоколада си, свенливо да чака някой мъж да отиде при нея. Жермен беше уличница. Не чакаше да я заговориш, а направо идваше при теб и те награбваше. Много добре помня дупките на чорапите ѝ, скъсаните ѝ опърпани обувки; помня също как заставаше до бара, с безразсъдно, дръзко пренебрежение изливаше една доза концентрат в стомаха си и отново излизаше навън. Уличница! Навярно не бе особено приятно да усещаш пиянския ѝ дъх — смесица от слабо кафе, коняк, аперитиви, перно и останалите неща, с които се наливаше междувременно хем да се стопли, хем да събере сили и кураж, но алкохолният огън проникваше в нея, пламтеше долу между краката ѝ, там, където трябваше да горят жените, и тъкмо там се затваряше електрическата верига, която кара човек отново да усеща земята под краката си. Когато Жермен лежеше с широко разтворени крака и пъшкаше, даже и да пъшкаше по същия начин с всеки друг, това бе приятно, това бе една истинска изява на нейните осезания. Тя не гледаше разсеяно в тавана, не броеше дървениците по тапетите, а се съсредоточаваше в работата си и говореше това, което мъжът иска да чуе, когато се покатерва върху жена. Докато Клод — при Клод винаги се усещаше известна деликатност, даже когато лягаше с теб. И тази нейна деликатност дразнеше. На кого му е притрябвала деликатна проститутка! Клод даже би те помолила да се извърнеш, когато сяда на бидето. Напълно погрешно! Когато мъжът гори от страст, той иска да гледа, иска да види всичко, дори как жената пикае. И макар да е много приятно да знаеш, че една жена е интелигентна, последното нещо, което би искал да ти сервират в леглото, е литература, поднесена от равнодушното тяло на една проститутка. Жермен схващаше правилно нещата: тя беше ограничена и похотлива, влагаше сърце и душа в работата си. Беше напълно завършена курва — и това бе нейното достойнство.