Сергей настоява да започнем веднага — дава ми пари, за да мога довечера да пътувам до Сюрен. Пристигам с раницата си малко преди вечеря, за да мога да предам урок на Сергей. Вече има няколко гости — изглежда, за храна винаги се събира голяма компания, всеки се отбива там.
На масата сме осем души и три кучета. Кучетата се хранят първи. Ядат овесена каша. После започваме ние — също с овесена каша, за ордьовър. „Chez nous — казва Сергей, намигвайки, — c’est pour les chiens, les Quaker Oats. Ici pour le gentleman. Ca va."[27] След овесената каша има супа с гъби, зеленчуци, после омлет с бекон, плодове, червено вино, водка, кафе, цигари. Никак не е лоша руската кухня. Всеки говори с пълна уста. В края на вечерята съпругата на Сергей, мързелива арменска повлекана, се друсва на кушетката и започва да дъвче бонбони. Рови се с дебелите си пръсти из кутията, отхапва парченце от бонбони, за да провери има ли сироп вътре, после я хвърля на пода, на кучетата.
Вечерята свършва и гостите веднага се изнизват навън. Измъкват се бързо, сякаш бягат от чума. Оставаме аз и Сергей — жена му е заспала на кушетката. Сергей се движи апатично, събира отпадъците за кучетата. „Кучета обичат много — отбелязва той. — Много хубаво за кучета. Кученце има червеи... още съвсем малко е.“ Кляка, за да разгледа някакви бели червеи на килима, между лапите на кучето. Опитва се да обясни нещо за червеите, но познанията му по английски език са слаби. Накрая проверява в речника. „Ах, да! — възкликва Сергей и ме поглежда тържествуващо. — Тения!“ Моят отговор очевидно не е особено интелигентен. Сергей е смутен. Застава на четири крака, за да разгледа по-отблизо червеите. Взема един и го оставя на масата, до плодовете. „Аха, не голям много — промърморва той. — Следващ урок учиш ме за червеи, нали? Добър учител ти. Аз напредва с теб..."
Лежа на дюшека в коридора, а вонята на инсектицид ме задушава. Остра, пареща миризма, която сякаш прониква през всички пори на тялото ми. Започва да ми се повдига, погълнатата храна напира обратно в гърлото ми — овесените ядки „Квакер“, гъбите, беконът, печените ябълки. Виждам малката тения, оставена до плодовете на масата, а и всички други видове червеи, които Сергей нарисува на покривката, за да ми обясни какво му е на кучето. Виждам празния трап на оркестъра на „Фоли Бержер“ и във всяка пролука има хлебарки, въшки и дървеници; виждам хора, които се чешат ожесточено, чешат се, чешат се до кръв. Виждам червеите да лазят по декорите като армия червени мравки и да изгризват всичко по пътя си. Виждам как момичетата от масовите сцени хвърлят прозрачните газени туники и побягват голи по пътеките между редовете. Виждам зрителите в задната част на партера, които също захвърлят дрехите си и се чешат един друг като маймуни.
Опитвам се да се успокоя. В края на краищата, намерил съм дом, където всеки ден има храна за мен. А Сергей несъмнено е симпатяга. Но не мога да заспя. Все едно да спиш в моргата. Дюшекът е напоен с балсамираща течност. Той е морга за въшки, дървеници, хлебарки, тении. Не мога да издържам. Няма да издържа. Все пак съм човек, а не въшка.
Сутринта изчаквам Сергей да натовари камиона. Моля го да ме закара до Париж. Нямам смелост да му кажа, че си отивам. Оставям раницата с някои мои вещи. Когато стигаме площад „Перей“, скачам. Няма определена причина, за да сляза там. Няма определена причина за каквото и да е. Свободен съм — това е най-важното...
Прехвръквам леко като птичка от квартал на квартал. Сякаш съм освободен от затвор. Гледам света с нови очи. Всичко ме интересува извънредно много. Даже дреболиите. На улица „Фобур Поасоние“ спирам пред витрината на един физкултурен клуб, на която са изложени фотографии, показващи мъжки екземпляри „преди и след“. Всичките са като жабоци. Някои от тях са съвсем голи, с изключение на пенснетата и брадичките. Не разбирам какво хубаво намират тези хора в успоредката или гирите. Един жабок трябва да има само малко шкембенце, като на барон дьо Шарлю. Жабокът може да има брадичка и пенсне, но не трябва да се снима гол. Трябва да е обут с блестящи лачени обувки и от джобчето на широкото му сако бялата кърпичка да се подава два сантиметра. Ако е възможно, през бутониерата на ревера му да минава червена лентичка. Когато си ляга, трябва да е с пижама.
Привечер, когато приближавам площад „Клиши“, минавам край дребната проститутка с дървения крак, която винаги стои срещу „Гомон Палас“. Изглежда ми на не повече от осемнайсет години. Предполагам, има редовни клиенти. След полунощ, цялата в червено, тя стои там като закована. Тясната уличка зад нея пламти като пъкъла. Минавам безгрижно край нея и тя ми прилича някак си на гъска, завързана за кол, гъска с болен черен дроб, от която светът да получи своя пастет от гъши чер дроб. Сигурно е доста странно да спиш с дървен крак. Човек си представя най-различни неща — трески и т.н. Както и да е, всеки с вкуса си!
27
У нас кучетата ядат овесени ядки "Квакер". А сега, за джентълмена. Така е. /фр./ - Б. пр.