И това изострено внимание се предава наоколо. Даже оркестърът изглежда инжектиран с удивително напрежение. Втората пиеса от програмата гръмва като капак на тенджера — толкова бързо наистина, че когато музиката изведнъж спира и лампите светват, някои зрители остават да стърчат на столовете като забити моркови, челюстите им се движат конвулсивно и ако внезапно извикаш в ушите им Брамс, Бетовен, Менделеев, Херцеговина, те, без да се замислят, ще отговорят: „4, 967, 289“.
Докато стигнем до пиесата на Дебюси, атмосферата е напълно отровена. Започвам да се питам как ли се чувства жената по време на полов акт — дали удоволствието е по-силно и тъй нататък. Искам да си представя как нещо прониква в слабините ми, но имам само неясното усещане за болка. Опитвам се да се съсредоточа, но музиката е твърде неуловима. В мислите си долавям една бавно въртяща се ваза и падащи в пространството фигури. Накрая остава само въртяща се светлина и аз се питам как може светлината да се върти. Мъжът до мен спи дълбоко. С голямото си шкембе и навъсените си мустаци той ми прилича на борсов посредник. Харесва ми тоя човек. Особено много ми харесва големия му търбух и всичко, което е влязло в него, за да го направи толкова голям. Защо да не спи? Ако иска да слуша музика, той винаги може да се изръси за един билет. Прави ми впечатление, че колкото по-добре облечени са хората, толкова по-дълбоко спят. Богатите имат спокойна съвест. Ако някой бедняк задреме даже за минутка, чувства се огорчен. Представя си, че е извършил престъпление спрямо композитора.
По време на испанското болеро залата бе наелектризирана. Всички седяха на крайчеца на столовете си — барабаните ги бяха разбудили. Когато барабаните започнаха, помислих, че ще карат така до безкрай. Очаквах да видя зрителите да падат от ложите или да си хвърлят шапките. В тази музика имаше нещо героично и ако Равел бе пожелал, би могъл просто да ни подлуди. Но Равел изглежда не е пожелал. Внезапно всичко заглъхна. Сякаш точно посред своите лудории той си бе спомнил, че е облечен официално. И се бе обуздал. Огромна грешка според моето скромно мнение. Изкуството се състои в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол. Равел е пожертвал нещо заради формата, заради някакъв си зарзават, който хората трябва да смелят, преди да си легнат.
Мислите ми се разпръскват. Сега, когато барабаните са замлъкнали, музиката ми се изплъзва. Всички наоколо са напълно успокоени. На слабата светлина на лампичката от изхода, виждам един потънал в отчаяние Вертер — опрян на лакти, с изцъклени очи. До вратата, свит в широка пелерина, стои испанец със сомбреро в ръка. Изглежда тъй, сякаш позира за „Балзак“ на Роден. От шията нагоре напомня Буфало Бил[28]. На първия ред в галерията отсреща седи жена с широко отворени крака; прилича на болна от тетанус, със силно опънат назад, като че изкълчен врат. Жената с червената шапка, която е задрямала, с опряна на парапета глава — чудесно би било, ако получи кръвоизлив, ако изведнъж избълва цяла кофа кръв върху колосаните ризи долу. Представяте ли си как тези проклети нищожества се връщат по домовете си от концерт с оплескани в кръв нагръдници!
Преобладаващата мисъл е за сън. Вече никой не слуша. Невъзможно е да мислиш и да слушаш едновременно. Невъзможно е даже да мечтаеш, когато самата музика не е нищо друго освен мечта. Жена с бели ръкавици държи лебед в скута си. Според легендата Леда, след като била оплодена, родила близнаци. Всеки ражда по нещо — всеки, с изключение на лесбийката от горния ред. Главата ѝ е килната назад, устата ѝ е широко отворена. Тя е напрегната и цялата трепти от сноповете искри, с които я обсипва пламтящата симфония. Юпитер пронизва ушите ѝ. Кратки фрази от Калифорния, китове с големи плавници, Занзибар, Алказар[29]. Когато край Гуадалкивир блестяха хиляди джамии[30]. Дълбоко сме потънали в айсбергите и дните са целите люлякови. „Мъни Стрийт“ с два бели кола за връзване на конете. Гаргойлите... старецът с глупашките писаници на Жаворски... речните светлини...
В Америка имах много приятели индуси, едни добри, други лоши, трети посредствени. Обстоятелствата ме бяха поставили на длъжност, чрез която за щастие можех да им помагам: намирах им работа, давах им подслон и ги хранех, когато се наложеше. Трябва да кажа, че те ми бяха много признателни, толкова много, че всъщност с признателността си правеха живота ми непоносим. Двама от тях бяха светци, доколкото може да се каже, че разбирам от светци. Особено Гупти, който една сутрин го намериха с прерязано от край до край гърло. В малък пансион в Гринич Вилидж го бяха намерили проснат чисто гол на леглото, до него флейтата му, а гърлото му прерязано, както казах, от ухо до ухо. Изобщо не разбраха дали е бил убит или се е самоубил. Но в случая това няма значение...
28
Уилям Фредерик Коди (1846-1917), американски скаут, участващ в пътуващ цирк и в бойни експедиции против индианците - Б. пр.