Мислите ми се връщат към поредицата обстоятелства, отвели ме в края на краищата в квартирата на Нанантатии. Колко странно е, че бях забравил за Нанантатии до онзи ден, когато легнах в една мизерна стая на улица „Сел“. Лежа там, на желязното легло, и си мисля колко безличен съм станал, какъв неудачник, каква пълна нула, когато изведнъж „Бум!“ — изхвърча думата НИЩОЖЕСТВО! Така го наричахме в Ню Йорк — Нищожество. Господин Нищожество[31].
Сега лежа на пода в разкошния апартамент, с който той се хвалеше, когато беше в Ню Йорк. Нанантатии се прави на добрия самарянин. Оставил ми е две шугави одеяла, направо конски чулове, с които да се завивам на мръсния под. Всеки час от деня трябва да извършвам някои дребни работи — тоест, ако съм достатъчно глупав да стоя вътре. Сутрин той ме събужда грубо, за да приготвя зеленчуците за обяда му: лук, чесън, фасул и т.н. Неговият приятел Кепи ме съветва да не ги ям — казва, че нищо не струват. Отвратителни или вкусни, каква е разликата? Храна! Само това има значение. За малко храна съм готов да измета килимите му със счупената метла, да изпера дрехите му, да събирам трохите от пода веднага щом тоя се наяде. Откакто дойдох при него, Нанантатии е станал невъзможен чистник: сега вече прахът трябва да бъде избърсван навсякъде, столовете да бъдат подреждани по определен начин, будилникът трябва да звъни, казанчето на тоалетната да работи безотказно... По-шантав индус от него не съм виждал! И по-стиснат! Когато се измъкна от лапите му, хубаво ще се посмея на всичко това, но сега съм пленник, човек, който не заслужава уважение, парий...
Ако някоя вечер не успея да се прибера навреме и да се увия в конските чулове, той ми подхвърля на идване:
— А, значи си още жив? Аз пък мислех, че си умрял.
И макар да му е напълно ясно, че нямам пукната пара, всеки ден ме уведомява за някаква евтина стая, която току-що бил открил в квартала.
— Но нали знаеш, че не мога да си позволя да наемам стаи — казвам му аз.
— Ах, да, съвсем забравих, че нямаш пари — спокойно отговаря той, примигвайки като китаец. — Аз много съм разсеян, Андре... Но когато пристигне пощенският запис... когато госпожица Мона ти изпрати парите, тогава ще дойдеш с мен да потърсим стая, нали? — И след миг започва да ме увещава да остана при него колкото искам: — шест месеца... седем месеца, Андре... ти много ми помагаш тука.
Нанантатии е един от индусите, за които нищо не съм направил в Америка. Представи ми се като заможен търговец на перли, с луксозен апартамент на улица „Лафайет“ в Париж, с вила в Бомбай и къща в Дарджилинг. От пръв поглед си личеше, че е малоумен, но нали понякога идиотите проявяват завидно умение да натрупват състояния. Не знаех, че в Ню Йорк той си е платил хотелската сметка, като пуснал в ръката на собственика две големи перли. Сега ми се струва забавно, че някога този мухльо наперено се е разхождал с абаносовото си бастунче из фоайето на хотела в Ню Йорк, разигравал е с капризите си пиколата, поръчвал е обеди на гостите си, нареждал е на портиера да му запази билети за театър, наемал е такси за цял ден и прочее, и прочее, и всичко това без нито едно су в джоба си. Само наниз едри перли около врата, които е продавал една по една с течение на времето. А просташкият му навик да ме потупва по гърба, за да ми благодари за доброто ми отношение към индусите — „те всички са много интелигентни момчета, Андре... много интелигентни!“ Уверява ме, че великодушният бог еди-кой си ще ми се отплати за моята доброта. Това ми обяснява защо интелигентните индуси се кискаха, когато им предлагах да поискат на Нанантатии пет долара.
Много бих искал сега да знам как великодушният бог еди-кой си ще ме възнагради за моята доброта. Аз съм само роб на тоя тлъст мухльо. Непрекъснато съм на негово разположение. Имал нужда от мен тук — казва ми го в лицето. Подвиква ми от кенефа: „Андре, донеси ми каната с водата, моля ти се. Трябва да се изплакна.“ Нанантатии никога не би се сетил да използва тоалетна хартия. Сигурно това е против неговите религиозни схващания. Напротив, иска кана с вода и парцал. Много е деликатен тоя дебел мухльо. Понякога, точно когато пия слабия чай — с листенце от роза, което той е пуснал в чашата, — Нанантатии идва до мен и се изпърдява право в лицето ми. Досега не съм го чул да каже „Извинявай!“. Сигурно тая дума не съществува в речника на езика гуджарати.
31
Игра на думи. На английски език нищожество /nonentity/ има много близко звучене до Нанантатии - Б. пр.