В деня, когато за първи път отидох в апартамента на Нанантатии, заварих го да се мие ритуално, което ще рече, че стоеше над един мръсен леген и опитваше да провре кривата си ръка зад врата си. До легена беше оставил месингова кана, с която сменяше водата. Помоли ме да мълча по време на церемонията. Седях безмълвно, както ми беше наредено, наблюдавах го, докато пееше, шепнеше молитви и от време на време плюеше в легена. Значи това е прекрасният апартамент, за който Нанантатии ми разправяше в Ню Йорк! Улица „Лафайет“! Там, в Ню Йорк, предполагах, че улицата е много представителна. Мислех, че на улица „Лафайет“ живеят само милионери и търговци на перли. Когато си от другата страна на океана, името „улица „Лафайет“ звучи прекрасно. А също и Петото Авеню, само че когато си тук, във Франция. Човек не може да си представи какви сметища има на тези шикозни улици. Както и да е, ето ме най-после тук, в разкошния апартамент на улица „Лафайет“. И тоя шантав мухльо с кривата си ръка ще ми изпълнява ритуала на умиването. Столът, на който седя, е счупен, креватът просто се разпада, тапетите са разпарцаливени, под леглото лежи отворен куфар, пълен с мръсни дрехи за пране. От мястото си виждам долу жалкия двор, където аристократите от улица „Лафайет“ седят и пушат глинените си лули. Докато Нанантатии мънка монотонно славословията си, аз недоумявам как ли изглежда къщата му в Дарджилинг. Монотонните му напеви и молитви са нескончаеми.
Обяснява ми, че е задължен да се умива по строго определен начин — това го изисквала религията му. Обаче в неделя се къпе в тенекиената вана — пука му на великия. „Аз съм този, който съм“, казва той. След като се облече, Нанантатии отива до бюфета, коленичи пред идолчето на третия рафт и повтаря дърдоренето. Ако се молиш така всеки ден, нищо лошо няма да ти се случи, казва той. Добрият бог еди-кой си никога не забравя покорните си слуги. А после ми показва ръката си, осакатена при катастрофа с такси — очевидно в ден, когато е пропуснал да изпълни цялата песен и ритуалния си танец. Ръката прилича на счупен пергел. Това вече не е ръка, а ашик с прикрепен към него пищял. Откакто са му закърпили ръката, под мишницата му са се появили две жлези — две подути жлези, точно като кучешки тестикули. Докато оплаква своето положение, той изведнъж си спомня, че докторът му е препоръчал по-свободна диета. Веднага ме моли да седна и да съставя меню с много риба и месо. „А какво ще кажеш за стридите, Андре — за малкия?“ Но всичко това е само за да ме впечатли. Той изобщо не възнамерява да купува стриди, риба или месо. Поне докато аз съм там. Засега ще ядем леща, ориз и сушените плодове, които държи на тавана. А маслото, което купи миналата седмица, също няма да бъде похабено. Когато Нанантатии започне да подгрява маслото, вонята е непоносима. В началото като започваше да пържи с маслото, аз обикновено бягах презглава от стаята, но сега търпя. Нанантатии ще бъде възхитен, ако ме принуди да повърна изяденото — то ще бъде прибрано в бюфета, до сухия хляб, мухлясалото сирене и мазните питчици, които приготвя от прокисналото мляко и гранивото масло.
Последните пет години той изглежда не си е мръднал пръста да свърши някоя работа, през ръцете му не е минало нито едно пени. Търговията съвсем е западнала. Говори за перлите в Индийския океан — големи дебели перли, от които човек може да живее сто години. Арабите съсипват търговията, оплаква се той. Но междувременно всеки ден отправя молитви към бог еди-кой си и това го крепи. Нанантатии е в прекрасни отношения с божеството: знае точно как да го ласкае, как да измъкне от него няколко су. Отношенията между тях са чисто търговски. В замяна на хвалебствията, които дърдори ежедневно пред бюфета, той получава своята дажба фасул и чесън, да не говорим за подутите тестикули под мишницата. Уверен е, че в края на краищата всичко ще бъде наред. Някой ден, може би след пет или двайсет години, перлите отново ще започнат да се търсят — когато пожелае бог Бумарум. „А когато търговията потръгне, Андре, ти ще получаваш десет процента за това, че пишеш писмата. Но първо трябва да напишеш писмото, за да разбера дали ще можем да получим кредит от Индия. Отговорът ще пристигне след шест-седем месеца — лодките в Индия не са бързи.“ Този мухльо изобщо няма представа за времето. Когато го попитам добре ли е спал, той отвръща: „О, да, Андре, аз имам много здрав сън... Понякога за три дни проспивам деветдесет и два часа.“