Странна, необяснима смесица от чувства ме връхлита сега, когато Нанантитии дърдори за сестра си, която умряла при раждане на дете. Ето я там на стената, крехко, плахо, дванайсет-тринайсетгодишно създание, здраво хванало ръката на изкуфял старец. Още десетгодишна била дадена за съпруга на тоя дърт развратник, който вече бил уморил пет жени. Родила седем деца и само едно я надживяло. Дали я на старата горила, за да могат да запазят перлите в семейството. Както казва Нанантитии, на умиране тя прошепнала на доктора: „Уморена съм от това ебане... Повече не искам да се еба, докторе.“ Нанантатии разказва и умислено почесва глава с изсъхналата си ръка.
— Лошо нещо е ебането, Андре — въздиша той. — Но аз ще ти дам една дума, която винаги ще ти носи щастие. Трябва да си я казваш всеки ден, да я повтаряш милиони пъти. Това е най-хубавата дума на света, Андре... кажи я сега, кажи я... УУМАХАРУМУУМА!
— УУМАРАБУУ...
— Не така, Андре. Не така... Кажи сега... УУМАХАРУМУУМА!
— УУМАМАБУУМБА...
— Не така, Андре... Слушай сега...
... Но въпреки оскъдната светлина, лошия печат, дрипавата подвързия, омачканата страница, несръчните пръсти, танцуващите бълхи, мързеливите въшки, пяната на езика му, капката в окото му, буцата в гърлото му, питието в каната му, сърбежа на дланта му, воя на вятъра му, отчаянието, идващо от дъха му, мъглата на нервното му изтощение, тика на съвестта му, кулминацията на гнева му, струята от ануса му, огъня в гърлото му, гъдела по опашката му, плъховете в таванската му стая, врявата и праха в ушите му, след като му бе нужен цял месец, за да набере скорост, той бе твърдо решил да запаметява най-малко по една дума седмично.
Предполагам, никога не бих се измъкнал от лапите на Нанантатии, ако не беше се намесила съдбата. Една вечер, за щастие, Кепи ме помоли да заведа негов клиент до близкия публичен дом. Младежът току-що бе дошъл от Индия и нямаше много пари за харчене. Той бе един от хората на Ганди, един от малобройната група, която бе направила историческия поход до морето по време на солните бунтове. Един такъв доста разпуснат ученик на Ганди — въпреки обетите за въздържание, които бе давал. Явно от години не бе виждал жена. Успяхме да стигнем само до улица „Лафериер“, защото онзи провеси език като куче. Отгоре на всичко бе надут и суетен тип! Беше се натруфил с кадифен костюм, барета, бастунче и широка вратовръзка, купил си бе две автоматични писалки, фотоапарат и луксозно бельо. Парите, които харчеше, бяха дарение от бомбайските търговци. Те го изпращаха в Англия да популяризира евангелието на Ганди.
Щом влязохме в заведението на госпожа Хамилтън, хладнокръвието му започна да се изпарява. Изведнъж бе заобиколен от рояк голи жени и ме погледна ужасен.
— Харесай си една — казах му. — Можеш да избираш.
Младежът толкова се смути, че не смееше да ги погледне.
— Ти избери вместо мен — прошепна той, силно изчервен.
Огледах ги спокойно и избрах една закръглена млада курва, в цветущо здраве на вид. Седнахме в приемната и зачакахме напитките. Мадам попита защо и аз не си избера някое момиче.
— Да, вземи и ти — добави младият индус. — Не искам да бъда сам с нея.
Повиках ги отново момичетата и си избрах едно високо, слабо момиче с меланхолични очи. Оставиха ни четиримата в приемната. След няколко секунди моят млад Ганди се навежда и прошепва нещо в ухото ми.
— Разбира се, щом предпочиташ другата, вземи я — отвърнах и доста сковано, доста притеснено, обясних на момичетата, че бихме искали да се сменим. Веднага разбрах, че сме направили грешка.
Но сега вече моят млад приятел беше станал дързък и похотлив и единственото, което можехме да сторим, бе да се качим бързо горе и да свършим работата.
Взехме съседни стаи, с врата помежду им. Изглежда моят спътник бе решил да се сменим още веднъж, след като утоли измъчващия го остър глад. Във всеки случай, веднага щом момичетата излязоха, за да се подготвят, той почука на вратата.
— Къде е тоалетната, моля? — пита той.