Решавам, че няма нищо сериозно и го съветвам да си свърши работата в бидето. Момичетата се връщат с кърпи в ръце. Чувам го да се киска в съседната стая.
Когато си обувам панталоните, изведнъж от съседната стая се разнасят викове и шум. Момичето го ругае, нарича го свиня, мръсна свиня. Не мога да си представя какво е направил той, за да предизвика такъв гняв. Стоя, напъхал крак в единия крачол, и слушам внимателно. Той се опитва да ѝ обясни нещо на английски и все повече повишава тон, докато накрая закрещява.
Чувам да се затръшва врата, а след секунда мадам нахлува в моята стая, червена като цвекло и бясно жестикулирайки.
— Как не ви е срам! — крещи тя. — Да доведете такъв човек в моето заведение! Той е варварин... свиня... той е...!
Моят спътник стои зад нея до вратата, ужасно смутен.
— Какво е направил? — питам аз.
— Какво е направил ли? — вика мадам. — Сега ще ви покажа... Елате! — Хваща ме за ръка и ме повлича в съседната стая. — Ето там! Там! — крещи тя и сочи бидето.
— Хайде да си ходим — подканва ме младият индус.
— Чакайте! Няма да се измъкнете тъй лесно!
Мадам е застанала до бидето и вбесено фучи. Момичетата също са там с кърпи в ръце. Петимата стоим и гледаме бидето. В него плуват две огромни лайна. Мадам се навежда и го покрива с кърпа.
— Безобразие! Просто безобразие! — вие тя. — Никога не съм виждала такова нещо! Свиня! Мръсна свиня!
Младият индус ме гледа укорително.
— Трябваше да ми кажеш — прошепва той. — Не предполагах, че няма да потънат. Попитах те къде да отида и ти ми каза да използвам това.
Той почти се разплака.
Накрая мадам ме отвежда настрана. Вече се е поуспокоила малко, станала е благоразумна. В края на краищата, случват се грешки. Може би джентълменът ще слезе долу да поръча пиене за момичетата. За тях това е голям шок. Не са свикнали на такива неща. И ако джентълменът бъде така добър, да не забравя прислужницата... Това ще бъде много неприятно за прислужницата... Такава мръсотия, толкова грозно нещо... Тя свива рамене и ми намига. Прискърбен инцидент. Но инцидент. Ако джентълменът почака тук, след няколко минути прислужницата ще донесе напитките. Би ли желал джентълменът малко шампанско? Да?
— Бих искал да се махнем оттук — едва-едва прошепва индусчето.
— Не го приемайте толкова надълбоко — отбелязва мадам. — Всичко свърши вече. Стават грешки понякога. Следващия път ще питате за тоалетната. — И продължава да обяснява за тоалетната — изглежда на всеки етаж има по една. А също и баня. — Аз имам много клиенти англичани. Всички те са джентълмени. Този джентълмен индус ли е? Очарователни хора са индусите. Толкова интелигентни. Толкова щедри.
Когато излизаме на улицата, очарователният млад джентълмен почти плаче. Сега вече съжалява, че си е купил кадифения костюм, бастунчето и автоматичните писалки. Говори за осемте обета, които бил дал, за ограничаване на яденето и тъй нататък. По време на похода към Дандай им било забранено да вземат даже купичка сладолед. Разказва ми за чекръка... как малобройната група сатяграхисти подражавала на всеотдайността на своя учител. Гордо разказва как е вървял до учителя и е разговарял с него. Изпитвам илюзията, че се намирам в присъствието на един от дванайсетте апостоли.
Следващите няколко дни се виждаме често — трябва да бъдат уговаряни интервюта с журналисти, да бъдат изнасяни лекции на индусите в Париж. Удивително е да наблюдаваш как тези безгръбначни хора си правят въртели един на друг. Удивително е също да наблюдаваш колко непохватни са по отношение на всякакви житейски въпроси. А завистта и интригите, дребнавите подли съперничества. Съберат ли се десет индуси на едно място, там е Индия с нейните секти и схизми, с нейните расови, езикови, религиозни и политически противоречия. В лицето на Ганди изживяват мимолетното чудо на единството, но когато той си отиде, ще последва сгромолясване, пълно завръщане към тъй характерните за индийския народ стълкновения и хаос.
Младият индус, разбира се, е оптимистично настроен. Посетил е Америка и е бил заразен от долнопробния идеализъм на американците, бил е заразен от вездесъщата вана в банята, от джунджуриите в евтините магазини, от оживлението, от високата производителност, от машините, от големите надници, от безплатните библиотеки и т.н., и т.н. Неговият идеал е да американизира Индия. Никак не му харесва манията на Ганди за връщане назад към корените. Напред, казва той, досущ като човек от Християнския младежки съюз. Слушайки неговите приказки за Америка, разбирам колко нелогично е да очакваме от Ганди чудото, което ще промени посоката на съдбата. Врагът на Индия не е Англия, а Америка. Врагът на Индия е духът на времето, стрелката на часовника, която не може да бъде върната назад. Нищо няма да помогне за унищожаването на тоя вирус, който отравя целия свят. Америка е самото въплъщение на Страшния съд. Америка ще повлече целия свят надолу в бездънната яма.