— Навън вали, Джо.
— Знам, но какво от това! Трябва да се разтъпча. Трябва да прочистя мръсотията от корема си.
Когато Ван Норден казва така, оставам с впечатлението, че целият свят е вътре в корема му и гние там.
Докато се облича, той отново изпада в полусънно състояние. Стои пъхнал едната ръка в ръкава на палтото, накривил е на обратно шапката си и вече мечтае на глас — за Ривиерата, за слънцето, за мързелуване цял живот.
— От живота искам само един куп книги, един куп мечти и един куп путки. — Смотолевяйки замислено това, Ван Норден ме поглежда с възможно най-нежната и най-лукава усмивка. — Харесва ли ти тая усмивка? — пита той. И продължава недоволно: — Господи, да можех само да си намеря някоя богата путка, която да се усмихва така!
— Само една богата путка може да ме спаси сега — отбелязва той с безкрайно изтощен вид. — Уморих се непрекъснато да тичам по нови путки. Вече всичко става механично. Бедата е, че не мога да се влюбвам. Страшен егоист съм. Жените само ми помагат да мечтая и нищо повече. Това е порок, като пиянството или опиума. Всеки ден трябва да имам нова путка. Ако не намеря, поболявам се. Мисля прекалено много. Понякога се чудя на себе си колко бързо успявам да го направя и колко малко означава всъщност това за мен. Правя го почти автоматично. Понякога изобщо не мисля за жена, но неочаквано забелязвам, че някоя ме гледа и тогава — бум! — всичко започва отново. Още преди да усетя какво правя, съм я завел в стаята. Даже не помня какво им говоря. Завеждам ги в стаята, потупвам ги по гъза и още преди да разбера какво става, всичко е свършило. Като на сън... Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Ван Норден никак не харесва французойките. Не може да ги понася.
— Или ще ти искат пари, или ще искат да се жениш за тях. По манталитет всичките са курви. Предпочитам да се боря с девственица. Те ти дават малко илюзия. Поне се съпротивляват. — Обаче, като оглеждаме терасата наоколо, почти няма курва, която той да не е ебал по едно или друго време. Застанал до бара, ми ги посочва една след друга, изучава ги анатомически, описва добрите и лошите им страни. — Всички до една са фригидни — отбелязва той. И после започва да потрива ръце, представяйки си хубавите сочни девственици, които направо си умират за ебане. Посред мечтанията си Ван Норден внезапно спира, възбудено хваща ръката ми и посочва една много едра жена, която в момента сяда. — Ето я моята датска путка — изгрухтява той. — Виждаш ли го тоя гъз? Датски. Как обича да се ебе тая жена!Направо ме моли. Ела тука... погледни я сега отстрани! Видя ли гъза ѝ? Огромен е. Казвам ти, като се покатери върху мен, едва успявам да обгърна гъза ѝ с ръце. Закрива целия свят. Кара ме да се чувствам като малка буболечка, която пълзи в корема ѝ. Не знам защо съм хлътнал толкова по нея. Сигурно е заради гъза ѝ. Просто не е за вярване. А какви гънки има само! Такъв гъз не се забравя. Факт... солиден факт. Другите могат да те отегчат или да ти дадат краткотрайна илюзия, но тая... с нейния гъз! ...велика работа ти казвам... не можеш да я изличиш от съзнанието си... това е все едно да легнеш с паметник отгоре си.
Изглежда датската путка го беше наелектризирала. Апатията изчезва напълно. Очите му просто ще изхвръкнат. И разбира се, едното му напомня за другото. Иска да се махне от шибания хотел, защото му пречи шумът. Иска също да напише книга, за да има с какво да отвлича мислите си. Пречката обаче е в проклетата му служба:
— Тая шибана служба изстисква всичко от мен! Не искам да пиша за Монпарнас... Искам да опиша живота си, мислите си. Искам да прочистя мръсотията от корема си... Слушай, защо не хванеш оная там? Чуках я много отдавна. По едно време се мотаеше около Халите. Странна кучка. Изпъна се на края на леглото и си вдигна роклята. Опитвал ли си някога по такъв начин? Не е лошо. И изобщо не ме караше да побързам. Само си лежеше и си играеше с шапката, докато аз я мушках. А когато се изпразних, ме попита отегчено: „Свърши ли?“ Все едно, че за нея това нямаше значение. То, разбира се, че няма значение, много добре го знам... колко равнодушно се държеше... на мен ми хареса... страшна работа! Отиде да се избърше и се разпя. На излизане от хотела продължаваше да пее. Даже не каза довиждане. Поклаща си шапката и си тананика — толкоз. Ето курва точно за теб! А е и хубава за ебане. Хареса ми повече от моята девственица. Има нещо перверзно в това да ебеш жена, на която хич не ѝ пука за ебането. Кръвта ти се разгорещява... — И след няколко секунди размисъл: — Можеш ли да си представиш каква щеше да бъде тая жена, ако изпитваше някакви чувства?...