— Слушай — казва той, — искам утре да дойдеш с мен в клуба. Ще има танци.
— Не мога утре, Джо. Обещах да помогна на Карл...
— Абе остави го тоя гадняр! Искам да ми направиш една услуга. Виж сега к’ва е работата — и отново потърква ръце, сякаш меси нещо. — Разбрал съм се с една путка... обеща ми да дойде тука в свободната ми вечер. Но още не съм напълно сигурен. Майка ѝ... тя е някаква скапана художничка... та майка ѝ ми опява всеки път като се видим. Според мен ревнува. Мисля, че няма да има нищо против, ако първо наеба нея. Нали знаеш как стават тия неща... Както и да е, рекох си, че няма да имаш нищо против да се захванеш с майката... Тя никак не е лоша... ако не бях видял дъщерята, може би щях да се позамисля. Дъщерята е млада, хубава и свежа, нали разбираш? Мирише на чисто...
— Слушай, Джо, по-добре е да си намериш някой друг...
— Хайде, стига, не се занасяй! Знам какво мислиш за тия неща. Искам ти само една дребна услуга. Не знам как да се отърва от старата кокошка. Първо бях решил да се напия и да я бутна в някоя канавка... но си казах, че на младата това няма да ѝ хареса. Сантиментални са. Двете са някъде от Минесота. Както и да е, нали ще дойдеш утре да ме събудиш? Иначе ще се успя. Освен това нужна ми е твоята помощ, за да си намеря стая. Ти знаеш, че съм безпомощен. Намери ми стая на някоя тиха улица наоколо. Трябва да живея наблизо... тука имам кредит. Слушай, обещай, че ще го направиш за мен. Ще ти плащам от време на време яденето. Тъй или иначе, ела, защото ако говоря само с тия тъпи путки, ще се побъркам. Искам да говоря с теб за Хавлок Елис[33]. Господи, от цял месец имам неговата книга, а още не съм я отворил. Тука направо се скапвам. Ако щеш вярвай, но изобщо не съм влизал в Лувъра, нито в „Комеди Франсез“. Заслужава ли си да ходя? От друга страна, предполагам, това донякъде отпъжда лошите мисли от главата. А ти какво правиш по цял ден? Не ти ли доскучава? Как намираш жени за чукане? Слушай... ела тука! Още не си тръгвай... самотен съм. Ще ти кажа нещо: ако това продължи още една година, ще полудея. Трябва да се махна от тая шибана страна. Тук няма нищо за мен. Знам, че сега в Америка положението е кофти, но няма значение... Тук човек може да откачи... Я ги виж ония слабоумни лайнари! Седят си по цял ден на гъзовете и само се хвалят с творбите си, а никой от тях не струва и една псувня. Всички са непрокопсаници, затова са дошли тук. Слушай, Джо, никога ли не те мъчи носталгията? Странен човек си ти... изглежда ти харесва тук. Какво намираш в тая страна? ...Кажи де. За Бога, бих искал да мога да спра да мисля за себе си. Всичко се е усукало вътре в мен... сякаш имам един възел тука... Слушай, знам че те отегчавам до смърт, но трябва да говоря с някого. Не мога да говоря с ония хора горе... знаеш ги какви са... всички се правят на големи писатели. А оня негодник Карл е толкова ужасно себелюбив. Аз съм самомнителен, но не себелюбив. Предполагам, че съм неврастеник. Не мога да спра да мисля за себе си. Не че се смятам за толкова значителен... Просто не мога да мисля за нищо друго, това е. Ако се влюбя в някоя жена, това сигурно ще ми помогне малко. Но не мога да намеря жена, която да ме заинтересува. Загазил съм, не виждаш ли? Какво ще ме посъветваш да направя? На мое място ти какво би направил? Слушай, не искам да те задържам повече, но утре ела да ме събудиш... в един и половина, нали? Ще дойдеш, нали? Ако ми лъснеш обувките, ще ти дам нещо допълнително. И слушай, ако имаш някоя излишна риза, чиста, донеси я, а? Мамицата му, изтърквам си ташаците от тая работа, а не ми се полага даже една чиста риза. Експлоатират ни като негри. Абе, еби му майката! Аз ще се разходя... да прочистя мръсотията от корема си. И не забравяй, утре!
Повече от шест месеца продължава кореспонденцията с тая богата путка, Ирен. От известно време ходя при Карл всеки ден, за да приближа историята до критическата ѝ точка, понеже, що се отнася до Ирен, това може да продължи до безкрайност. Тези няколко дни между двамата се размени истинска лавина от писма; последното писмо, което изпратихме, бе почти четиридесет страници дълго, написано на три езика. То, последното писмо, представляваше колекция от литературни откъси — пасажи от стари романи, парчета от неделни притурки на вестници, подобрени варианти на мои отдавнашни писма до Лона и Таня, подбрани транслитерации[34] от Рабле и Петроний — накратко, ние се изчерпахме. Най-после Ирен решава да излезе от черупката си. Пристига писмо, в което тя определя среща в хотела си. А Карл още малко и ще се напикае в гащите. Едно е да пишеш писма на непозната жена, а съвсем друго — да я посетиш и да се любиш с нея. В последния момент Карл страшно се разтреперва и аз започвам да се опасявам, че ще трябва да отида вместо него. Когато слизаме от таксито пред хотела ѝ, Карл трепери тъй силно, че се налага първо да го поразходя малко. Вече е изпил две чаши перно, но не са му подействали. Самият вид на хотела е достатъчен, за да го съкруши: претенциозна сграда с огромно празно фоайе, където англичани с празни погледи седят часове наред. За да се убедя, че няма да избяга, останах с Карл, докато портиерът ѝ телефонира за него. Ирен беше там и го очакваше. Когато влезе в асансьора, Карл ми хвърли последен отчаян поглед, един от тия безмълвни призиви, които отправя кучето, когато му слагаш нашийника. Излизайки през въртящата се врата, се замислих за Ван Норден...
34
Предаване на текст, написан с буквите на една писменост, с букви на друга, независимо от техния изговор - Б. пр.