— Сигурно няма да бъде толкова лошо, колкото мислиш. Тя ще ти купува вратовръзки и всякакви други неща...
— А защо не дойдеш и ти с нас? Аз ѝ разказах всичко за теб...
— Каза ли ѝ, че съм беден? Каза ли ѝ, че имам нужда от много неща?
— Всичко ѝ казах. Мамка му... Нямаше да има проблеми, ако беше само с няколко години по-млада. Каза ми, че е навършила четиридесет години. Което означава петдесет или шейсет. Все едно да ебеш собствената си майка... не, не мога... невъзможно е.
— Но не може да няма поне едно нещо привлекателно в нея... Нали каза, че си целувал гърдите ѝ?
— Целувал съм гърдите й! Какво от това! Пък и беше доста тъмно. — Когато си обувам панталоните, едно копче пада. — Гледай сега, гледай! Тоя скапан костюм направо се разпада. Нося го вече седем години... Обаче изобщо не съм го плащал. Хубав костюм беше някога, но сега за нищо не става. А оная путка ще ми купува и костюми, сигурно ще ми купува всичко, което си поискам. Но точно това не обичам, да ме издържа жена. Никога не съм го правил. Това е твоя идея. Предпочитам да живея сам. Тая стая е хубава, нали? Какво ѝ е лошото? Много по-хубава от нейната стая, нали? Не ѝ харесвам луксозния хотел. Аз съм против такива хотели. Точно това ѝ заявих. Тя каза, че за нея няма значение къде живее... и че ако искам, може да дойде да живее при мен. Можеш ли да си я представиш как се нанася тук с големите си куфари, кутии за шапки и всичките му глупости, които мъкне със себе си? Има прекалено много вещи, много рокли, шишенца и най-различни неща. Стаята ѝ е като клиника. Ако си одраска пръста, това е много сериозна работа. А има нужда и от масажи, от къдрене на косата, не трябва да яде това, не трябва да яде онова. Слушай, Джо, тя щеше да бъде без грешка, само да беше малко по-млада. На млада путка всичко ѝ прощаваш. Младата путка няма нужда от ум. Те са по-приятни, когато са глупави. Но за една стара путка, даже да е страшно интелигентна, даже да е най-очарователната жена в света, вече нищо няма значение. Младата путка е капиталовложение; старата путка е чиста загуба. Най-многото, което може да направи една стара путка, е да ти купува различни неща, но от това ръцете ѝ няма да станат по-закръглени, нито ще ѝ дойде мъзга между краката. Ирен не е лоша. Даже мисля, че ще ти хареса. При тебе е по-различно. Не ти се налага да я ебеш. Можеш да си позволиш да я харесваш. Сигурно няма да ти е приятно да гледаш всичките ѝ там рокли, шишенца и какво ли не още, обаче можеш да бъдеш толерантен. Тя няма да ти досажда, сигурен съм. Тя, бих казал, е даже интересна. Но е повяхнала. Гърдите ѝ още ги бива, но ръцете й! Казах ѝ, че ще те заведа там някой ден. Разказах ѝ много неща за теб... Не знаех какво да говоря с нея. Може би ще я харесаш, особено когато е облечена. Не знам...
— Слушай, нали каза, че е богата? Ще я харесам! Няма значение на колко години е, стига да не е някоя вещица...
— Как ще е вещица? Какви ги говориш? Тя е очарователна, уверявам те. Говори изискано. Изглежда добре... само дето ръцете ѝ...
— Добре де, щом е така, ще я наеба, ако ти не искаш. Кажи ѝ го. Обаче по заобиколен начин, по-фино. С такива жени не трябва да се бърза. Заведи ме при нея и остави всичко да стане от само себе си. Искам да ме хвалиш до Бога. Прави се, че ревнуваш... А може и да я ебем двамата заедно... после ще се мотаем насам-натам заедно, ще ядем заедно... и ще караме коли, и ще ходим на лов, и ще носим хубави дрехи. Ако ѝ се иска да ходи в Борнео, нека ни вземе и нас. Аз също не мога да стрелям, но това няма значение. Пък и нея изобщо не я интересува. Тя просто иска да я ебат, това е. Ти непрекъснато говориш за ръцете ѝ. Не е нужно през цялото време да гледаш ръцете ѝ, нали? Гледай покривката на леглото! Гледай огледалото! На това живот ли му казваш? Цял живот ли ще бъдеш деликатен и ще живееш като въшка? Ти даже не можеш да си платиш сметката за хотела... а отгоре на всичко имаш и служба. Така не се живее! Хич не ми пука, та ако ще Ирен да е на осемдесет години! Дори така е по-добре...
— Слушай, Джо, наеби я ти вместо мен... и тогава всичко ще бъде наред. Аз също мога да я еба, от време на време... в свободните си вечери. От пет дни не съм срал като хората. Нещо ми е залепнало там, като гроздови зърна...
— Имаш хемороиди, това е.
— Пък и косата ми капе... и трябва да отида на зъболекар. Струва ми се, че всичко се разпада. Казах ѝ колко добър човек си ти... Ще ми направиш услуга, нали? Нали не си много-много деликатен? Ако отидем на Борнео, ще си излекувам хемороидите. Но сигурно ще се разболея от нещо друго... от нещо по-лошо... може би треска... или холера. Мамка му, по-добре да умреш от хубава болест, отколкото да си разсипваш живота в някакъв вестник, да имаш гроздови зърна в гъза си и копчетата на панталоните ти да падат. Искам да съм богат, поне само за седмица, а след това да постъпя в болница с една хубава болест, неизлечима, да имам цветя в стаята си, сестрите да подскачат около леглото ми, да пристигат телеграми. Богат ли си, за теб се грижат много добре. Мият те с памучни тампони, сресват те. Така е. Ако съм късметлия, може изобщо да не умирам. Може да остана сакат за цял живот... или парализиран и да седя в стол на колела. Но тогава при всяко положение ще се грижат за мен... даже и да нямам пари. Ако си инвалид — истински инвалид, — не те оставят да гладуваш. Ще спиш в чисто легло... ще сменят кърпите всеки ден. А така сега никой не те ебава, особено ако имаш работа. Мислят, че щом имаш работа, си щастлив. А ти какво предпочиташ — да си сакат за цял живот или да имаш работа... или да се ожениш за някоя богата путка? Ще предпочетеш да се ожениш за богата путка, знам си го. Мислиш само за ядене. Но да предположим, че се ожениш за нея, а курът ти вече не става — случва се понякога, — е, какво ще правиш тогава? Ще разчиташ на нейното благоволение, ще бъдеш под нейна власт. Ще я слушаш като пуделче. Приятно ли ще ти бъде? Или може би не мислиш за тия неща? Аз мисля за всичко. Мисля за костюмите, които ще си избера, и за местата, където бих искал да отида, но мисля също и за нещо друго. И то е най-важното. Каква ти е ползата от елегантните вратовръзки и хубавите костюми, ако не ти става хуят? Даже няма да можеш да ѝ избягаш, защото тя непрекъснато ще е по петите ти. Не, най-добре ще е да се ожениш за нея и веднага да се разболееш. Обаче не от сифилис. Може от холера или например от жълта треска. Тъй че ако стане чудото и оживееш, ще бъдеш инвалид до края на дните си. Тогава вече няма да се притесняваш за това, че ще трябва да я ебеш, няма да се притесняваш и за наема. Тя сигурно ще ти купи хубава инвалидна количка с гумени колела и всякакви там ръчки. Ще можеш даже да използваш ръцете си — колкото да пишеш. Или за тая работа ще си имаш секретарка. Ето това е най-доброто разрешение за нещата на един писател. За какво са му ръцете и краката на един човек? За да пише, той няма нужда от ръце и крака. Има нужда от сигурност... спокойствие... покровителство. А всички ония герои, дето се перчат в инвалидни колички — жалко, че не са писатели. Ако мога да бъда сигурен, когато отида на война, че ще ми откъснат само краката, готов съм да кажа: „Хайде утре да започнем война!“ Пет пари не давам за медалите... нека си ги задържат. Ще искам само една хубава инвалидна количка и три пъти храна на ден. И тогава ще видят ония глупаци какво значи писател!